“Калуня-каля” – голямото изключение на българската проза

189304_b“…да разтуриш и разхвърлиш, да съблечеш тялото и душата си. Да бъдеш у дома си… Познатата пътека. Познатият дървен димец на оджака, сладък димец. Познатият хляб и милата позната ръка, която ти го поднася. Да замирише на дом… Той се изправи. И рукнаха изведнъж връз него, сякаш се сгромолясаха изведнъж отгоре му, всичките разбъркани и тревожни гласове на света. Домът е като вир – гмурнеш се и нищо не чуваш под водата. И нищо не видиш. Но не може да се стои все под водата.”

…И точно над кошарите се дигна сводът на дъга, а краищата й опряха в дъното на долината. Докато мереше на око коя от боите ще се сгъсти повече – зеленото на сеното или жълтото на ръжта и царевицата, дъгата почна да редее и бледнее; изведнъж се премести на изток и тя, дето светна едно ярко и тревожно мораво…”

През 1988 излиза романът “Калуня-каля” на авторът Георги Божинов. Книгата остава незабелязана, а авторът й, репресиран от комунистическия режим талант, умира през 2010 година, без да дочака да види как романът му ще претърпи пет преиздавания в рамките на 2-3 години и ще се превърне в истинско събитие за читателите си.  За мен тя беше гръм от ясно небе. Прочетохме романа на глас у дома и имаше моменти, в които съм плакала от красотата на словото или когато е бил мой ред да чета, съм спирала със стегнато гърло без да мога да продължа.

Георги Божинов борави блестящо с българския език, като показва не само изключително богат речник, но и забележително майсторство на фразата. Романът изобилства и от турски думи, които придават допълнителна плътност на внушението и истинност на повествованието. Макар и изящно написан, романът би могъл да се причисли към жанра на историческия трилър. Повествованието е изцяло в услуга на онова литературно качество да отгръщаш страниците нетърпеливо и да си казваш “Какво ли става нататък?”,  запазено изключително за световно признатите романи в този жанр. Макар и исторически, романът не ползва за основната си фабула истински наименования на градове, села или хора. Почерпена от събитията около Баташкото клане, фабулата се движи встрани от тях, за да изгради своя история със собствен живот.

В книгата присъстват впечатляващи сцени на насилие. Авторът не пести думи и не се опитва да завоалира с изказ образността, която е жестока, детайлна и смазваща. Въпреки това, успява да запази смислов баланс, който не внушава противопоставяне и омраза, благодарение на особения ракурс на фабулата. Нетипично за нашата литературна традиция, историята не е разказана през погледа на жертвите. Дадена е думата само на победителите. Така, чрез образа на героя Калуньо, се разкрива един вътрешен конфликт, който не е наложителен, освен от морална гледна точка. Той няма национална, религиозна или родова необходимост да поправи една неправда, а само вътрешна, диктувана от собствените му морални норми. В основата на сюжета неправдата е неправда и всеки сам е отговорен за поправянето й  -  друга различност за българския исторически роман, която няма аналог.

Георги Божинов говори за любов и секс емоционално и достоверно. За щастието и вълнението от страстта по непривичен за българската култура начин. Без отсянка от комплекси, самоцелно насилие или глупаво маниерничене, успява да придаде на думите си еротика и първичност, непознати за съвременната ни проза.

Божинов обрисува героите и събитията с почти кинематографична образност, подобна на класически уестърн, а философията на романа за същността на човека и неговия морален кодекс на фона на случващото се около него му придават мрачна и привлекателна отсянка.

“Калуня-Каля” е огромно събитие за нашата литература. Философска поема за пречупването на големи събития през призмата на един единствен човек. За изборите, които сме направили и невъзможността да съществуваме извън тях, защото те представляват собствената ни същност. Едновременно с това книга с авантюристична душа, която иска да ви развълнува и да ви накара да останете до по-късно през нощта, да прелиствате и да се надявате, че доброто ще победи – история за смелост, любов и смърт и най-красивата съвременна проза, която съм чела от българин.