Петър Диков – 10 години видими резили
Главният архитект на София – Петър Диков подаде оставка. Разбира се, не по един обикновен начин, а по собствено желание и с посочена дата – през февруари следващата година, когато ще се навършат 10 години от неговото архитектурно „царуване“. С този жест, той ясно демонстрира, че само и единствено от него зависи дали ще ни освободи от присъствието си, или не.
Господин Диков обича да кара ски, харесва Лондон и Лисабон.
Освен това носи пряка отговорност за това, което представлява столицата ни в момента, като ни оставя с купища недовършени проекти, свързани с центъра, Борисовата градина, пътната инфраструктура и прочие. Назначен от тогавашния кмет Бойко Борисов през 2005 г., г-н Диков не може да се похвали с големи инфраструктурни постижения, но пък скандали не липсват. На изпроводяк, ще припомним само два от тях, които останаха знакови за централната част на София:
„Фонтанът на бул.“Витоша“ – Години наред се говореше за нуждата от ремонт на булевард „Витоша“, превръщането му в пешеходна зона и цялостна промяна на облика на тази част на града. Това, което получихме след 7 години прахоляк, къртене и прахосване, е една провинциална на вид улица, която с дългите си ремонтни дейности обезсили софиянци, сломи духа им и ги накара да си кажат „Колко пък да е грозно? И така става“. Но, безспорно, абсолютният гвоздей в програмата беше фонтанът, който се появи в центъра на отремонтираната част, за да се превърне в архитектурното посмешище на града. Грозна, стърчаща подутина, прилична на цицина със забодени в нея дюзи, които се счупиха на първия месец от откриването и пръскаха немощно преминаващите граждани. Фонтанът, все пак, изпълни една полезна и добра функция – той обедини почти всички граждани на града в желанието им това злощастно недоразумение да бъде премахнато.
Никой така и не разбра ясно и точно кой е архитекта на фонтана. Това , което разбрахме, бе че г-н Диков не бил искал фонтана да е като пред Версай, а просто искал „да има вода“, но троснато отговори, че не била негова работа да знае кой е архитектът. Това експертно обобщение очевидно не успокои духовете и Столична община се принуди да проведе открит конкурс за „облагородяване“ на фонтана (макар и само сред студенти!), но и той претърпя фиаско, след като гражданите с голямо мнозинство го низвергнаха и се обявха за пълното изличаване на фонтана. Така, обещанието за ликвидирането му бе дадено, но уви, нищо не е толкова просто. Впоследствие се оказа, че тихомълком незнайна група съседи от махалата край фонтана били събрали подписка за запазването му, и архитект Диков излезе с ново, революционно предложение – сух фонтан – съоръжение, което блика направо върху плочките и е много подходящо за детски игри и разхлада в парка. Но за препълнен с пешеходци булевард звучи повече от неадекватно. Бъдещето само ще покаже каква ще е съдбата му, а ние оставаме в догадки дали събирането на десетина махленски подписа ще е подходящ метод за въздействие над общината и в бъдеще.
Паметник 1300 години България – да, за него говорим, за петоъгълния… монумент, който стърчи окаяно в центъра на около 500 метра от фонтана. Неговото полуразпаднато, ужасяващо тяло измъчва естетическите възприятия на софиянци още от ранните ми детски години. След десетилетни спорове какво да бъде направено, съдебни разпри и много мотаене, се реши да бъде демонтиран и на негово място да бъде възстановен Монументът на I-ва и II-ра дивизии. Забавянето на демонтирането му можем заслужено да отдадем на лобитата около „соц“ творците ни, чието толериране в продължение на години от управата на Софийска община ни държи в недоумение и артистичен потрес
Финалното решение, което постанови премахването на паметника, даде основание за проект на модернистичен, но безумно скъп „плет“ около паметника, който ще струва на клетия данъкоплатец стотици хиляди лева и ще бъде впоследствие демонтиран и съхранен с неясни цел и предназначение. Този проект, както и много други скудоумия, анонсирани от г-н Диков, все още не е видял бял свят, но ние търпеливо чакаме и си броим стотинките.
Господин Диков ни оставя също така голямо наследство от недовършени и нереализирани идеи, но съдейки по реализираните, па макар и половинчато или тези, които в момента се реализират (напр. скандалните ремонтни дейности по Ларгото), се колебаем между възмущение от това колко малко е направено за столицата през последните десет години и облекчението при мисълта какво би било, ако всичко бе реализирано. След така очакваната оставка, можем да пожелаем успех както на софиянци, така и на Борисовата градина, центъра на столицата и много други места, които истински обичаме.
материалът е писан за bunt.bg