ТРАГЕДИЯТА НА ЕДНО ДЕТЕ
Една родилка загуби детето си в болницата в Тетевен. Детето й е мъртво.
Как започва пътя си едно дете?
С любов. С трепета и вълнението на родителите му. С безброй предварителни прегледи, избиране на име, фантазии,притеснения, шеги и романтика. С растящия корем на мама, в който то се върти и мърда. А родителите слушат и докосват с нежност. С очакване за мънички ръце и крака, малки, нежни очи и първа прегръдка. И така девет дълги, тежки месеци.
За родилката в Тетевен те свършват по най-ужасния сценарий.
Със смърт. На всичко чакано до тук. С ужасната страшна трагедия на изгубено, беззащитно същество, което дори не е получило шанс да излезе на света. Мъката на майката не може да се разкаже, но само ще напомня на всички родители за моментите, в които детето ви е имало възпаление на ухото, запушен нос или просто закъснява от училище. Ужасът, тревогата и онова ледено свиване на сърцето. Понякога си мисля, че затова хората трябва да отглеждат децата си по двама. За да могат да се хванат за ръце в най-страшните моменти защото сам е непоносимо.
Родилката в Тетевен е била сама срещу безмилостния ад на жестокостта. На загубата и на болката. Сама в обезчестената интимност на издраното си от нокти влагалище. Извинете, че казвам влагалище, хората не обичат тази дума. Но това е тунелът на живота. Това е светият път, по който минаваме , за да бъдем човеци. Това е интимната и нежна пътека, по която вървят всички страхове и надежди на една бъдеща майка. Там са всичките й спомени за плътска любов, компромиси и травми. Набраздено и насилено от една безсърдечна жена и нейния зловещ маникюр.
Една майка е била подложена на терор, насилие, злост и мъчения. Не в задния двор на някоя кооперация от престъпник. От лекар. В болница. Където е чакала да види милото си дете.
Това не е изолиран случай, това не е случайност. Това е процес. Това е ужасяваща трагедия, продължаваща от десетки години. Десетки години раждащата жена в България е обект на унижения, страдания и травма. В най-щастливия момент от живота, тя остава завинаги белязана от спомена за болката и ужаса на безчовечието.
Всички ние трябва да благодарим на тази майка, която е била обругана, обезчестена, унищожена и въпреки това се е изправила срещу този зловещ цирк, наречен раждане в българска болница. И от името на мъртвото си дете и отчаяната си плът ви моли, МОЛИ ВИ да я чуете. Вие чувате ли я? Ще й помогнете ли? На нея, на всички беззащитни майки в тази страна.
http://gospodari.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-video77448.html