9 СЕПТЕМВРИ – ПОМНЕТЕ ГОРЯНИТЕ

Всяка година на 9 септември отдаваме незаслужена почест на всички уродливи, прости, продажни, безродни хора, които направиха възможен един строй – душегубка. Отдаваме значение на техните деца и внуци, които и до ден днешен определят основна част от съдбата на страната.
Вместо това, нека се сетим за единственото добро, родено в този мракобесен период – българската съпротива срещу комунистическата диктатура
Горяните. 
От 1947 до 1952 стотици смели хора са дали живота си, въпреки че борбата им е била напълно обречена. Те не са били интелектуалният елит на България. Били са  хора на земята, които не са разбирали защо им взимат труда, нивите, домовете и са въстанали в защита на правата си. Обикновени хора, които не са били възпитавани в друго освен в селски труд, но са намерили смелост да рискуват живота си в името на ценностите, които всички изповядваме днес. 
Да си спомним за Георги Стоянов-Търпана, който със сто човека води битка, обкръжен от шест хилядна армия в продължение на два дни и успява да спаси четата си макар и ранен на 11 места.
Властта не успява да се справи с тях в бой, разчита на предатели по селата и си служи с измама за да ги залови и избие.
Горяните са забравените ни герои. Съвсем непознати на повечето българи. 
Комунизмът унищожи интелигенцията, но и наравно с това уби работливия, почтен селянин. Пречупи гордостта му, взе му покъщнината и земята, дамгоса децата му и изкорени съзнанието му за собственост. 
На 9 септември злото победи в лицето на простащината, посредствеността, сивотата и терора. Но ние имаме нашите герои и макар никой и досега да не им отдава дължимото, те ще бъдат помнени. Днес те са истинските победители – скромни, смели хора на честта.