Борис Христов, неслучилата се култура и изгубената памет

На 18 май в къщата на Борис Христов по случай сто години от рождението му се проведе… нещо, което повечето от вас нямат ни най-малка представа, че се е провело.
Аз научих случайно от приятел.

В къщата на Борис Христов, формация Юлангело изпълни програма от песни, любими на бащата на Борис Христов. През 1960 академик Николай Кауфман записва лично над 300 песни от Кирил Совичанов (баща на Борис Христов), където той свидетелства и за някои от любимите песни на Васил Левски. Част от тях чухме изпълнение по великолепен начин, обработени за мъжки хор от маестро Йосиф Герджиков . Кирил Совичанов е герой от Отечествената война, с френско образование, активен деец на ВМРО и тенор.

Имаше около 200 човека. Възрастни хора, които си бяха сложили най-хубавите дрехи и се вълнуваха на всяка песен. Бяхме и ние, удивени от красотата на това, което чуваме.
Чухме църковни песнопения, пяти от Левски, народни песни, патриотични песни с текстове написани от Иван Вазов – всичко това поднесено по възможно най-пленителния начин.
Сред отворените врати на къщата в центъра на София, сред пролетните дървета и ангелските гласове, човек се връща десетилетия назад и усеща духовете на онези, които са бленували по идеали. Които са живели в изкуството и във вярата си за нещо далеч по-важно от  собствения им живот. Чухме “Легенда за страшния хан Крум” – песента, която Борис Христов е изпял пред цар Борис. Царят разбрал какъв талант стои пред него и се е погрижил този талант да не умре в юридическата професия.

Хората не се стърпяваха, взимаха думата между песните, разказваха коя точно песен е звучала, когато Борис Христов след толкова десетилетия, отново стъпва на българска земя, навежда се и я целува. Земята, в която са погребани брат му и баща му без шанс да ги изпрати за последен път.
Докато слушахме музиката и в последствие разказите на самите хористи през какво са минали за да издирят записите, разказите на граждани били на погребението и обичали този страховит талант цял живот, човек неминуемо се запитва.
Какво е обичал толкова силно Борис Христов?
Тревата? Дърветата? Какво е това, което го е нямало в Италия, а го е имало тук в тази държава, която е вкарала брат му в лагер и го е измъчвала, която не го е допуснала да изпрати баща си за последен път, която никога не му е разрешила да пее на българска сцена. Какво е това, което поддържа тази истинска обич?
Може би семейството, в което е отраснал – семейство на интелектуалци и дейни, родолюбиви българи. Каквото и да е , той докрай е обичал тази страна, която и сега не го обича.
Така е. Кой обича Борис Христов?
Кой го пуска вечер на децата си, кой ходи на гроба му?
Най-великият бас на последните 60 години.

Ще ми се да ви кажа няколко неща, които сама осъзнах.  Когато се вълнувате на Нова година, а гласът му ехти около вас с вечното Многая лета, трябва да сте наясно, че Борис Христов не е бил аполитичен, той не е бил артист без кауза. Той е обичал страстно България и идва от семейство, което е загубило почти всичко в борба с режима.
Искам да знаете, че на честването му не дойде никой държавен представител, а букетът, изпратен от министъра на културата Стоянович, беше по-малък от този, който мъжът ми ми купува без повод.
Искам да осъзнаете, че този концерт не беше проведен в Зала 1 на НДК , нито в операта. Там се проведе друго, не чак толкова напомнящо историята на рода на Борис Христов.
Искам да осъзнаете, че той никога няма да бъде истински реабилитиран, защото тези управляващи никога няма да простят съществуването на човек, постигнал всичко и въпреки това целуващ земята под краката си. Никога няма да се заговори официално, на държавно ниво  за това, което семейството му е преживяло след като е напуснал България и какво му е причинил режима.
Ще ми се да осъзнаете колко много всеки от нас трябва да обича Борис Христов лично и да го почита в своя дом.
И дори в негова чест да бъде гражданин и да изпълни своя дълг без да се оплаква.
Говорете на децата си, както Кирил Совичанов би го направил, обичайте тази страна, явно е имало за какво дори в най-страшните времена.

И ще е много мило ако прочетете този линк. Благодаря от сърце

Борис Христов