“Брадатата жена – една национална трагедия” Иванка Курвоазие
Здравейте, приятели,
Отново се налага да се занимаваме с морал.
Това е приятно занимание, така че нека не губим време.
Сипах си втората ракия. За здравето на госпожица Вюрст.
Сега, един мъж от Австрия, един мъж, облечен като жена, една жена с брада, спечелила музикалния конкурс на Европейския съюз за радио и телевизия.
В 2014 година в България, това се оказа събитие от драматичен порядък.
В Kleta Majka Balgariq, където през 2014 година горят знамето на Европейския Съюз на публични места.
В Kleta Majka Balgariq една жена с брада се оказа твърде много.
Твърде много.
Твърде много.
Твърде много.
Разбирате ли? Една жена с брада, спечелила конкурс за популярна музика се оказа огромна обида за вярващите. За старостилците.
Значи да повторим. Един мъж, един определено женствен мъж, който, облечен в блестяща рокля, лесно провокира мъжките страсти, си позволява да си остави и брадата. И да спечели един конкурс.
Разбира се редно е да разгледаме какво представлява конкурса. Конкурс за поп музика. Всеки може да провери в уикипедия какво представлява поп музиката. Няма особени претенции за художественост. По – скоро представлява жанр, който иска да реализира продажби. Жанр, адресиран към масово потребление. Към младите хора.
И ето тук идва палитрата на възмущението. Между кроткия плач на уморените, последните мохикани на традиционните ценности и гневните защитници на морала. Които изпращат влака на света.
Едните плачат, а другите горят знамена на гарата в Симитли. Едните са кротки и се боят, че брадатите жени имат нещо против тях, а другите са последния напън на тази безпочвена омраза.
Но света върви напред приятели. Влакът вече е тръгнал.
Едните вече са влезли в отбора на патриарсите, а другите са в отбора на енергичните фанатици.
Една жена с брада е безобидна, приятели.
Безобидна. Тя няма нищо общо с педофилията. С некрофилията.
Една жена с брада е просто плесник за старците.
А колелата на влака с трясък подминават всичко това.
Само ние тук, с тоя непреодолим исторически комплекс се опитваме да продаваме някакви истини и да си дигаме рейтинга използвайки невежеството на най-необразованите, да спечелим гласовете на онези, които смятат че цената на свободата е едно безплатно кебапче.
Останалите въпроси са философски.
Въпроса за Свободата.
Въпроса за Разума.
Въпроса за Морала.
Старостилците винаги ще вържат брадатата жена с инцеста, педофилията, некрофилията и зоофилията. Те ще ни заплашват със Съдния Ден. С Разгневения Исус.
Но единственото което искат, са нашите пари, приятели. Запазването на статуквото. Разумът е толкова крехко сечиво. Всички религиозни и политически системи са се опитвали да го унищожат, да го затъпят, да го отнемат от ръцете на гражданите. Със съвсем разумни аргументи. Общуването между хората е съвсем крехко и толкова опасно. Единственото , което искат е да ни го отнемат, да повярваме, че сме ужасно различни. Че едните са заплаха за другите. Турци срещу българи, мюсюлмани срещу християни, бели срещу черни. Пешки срещу пешки. Потънали в кръв на шахматната дъска на политическата сцена, върху която се издигат колосите на Царете.
Те искат да изпитваме страх, срам и вина. Нищо повече. Да си плащаме данъците и да убиваме с камъни всеки, който представлява заплаха за статуквото.
Старостилците.
За тях една жена с брада е твърде много.
Те смятат, че не сме достатъчно умни за да различим доброто от злото и когато не изпадат в пристъпи на ярост стават сълзливи. Те са готови на всичко. И единственото, което им трябва са парите и послушанието ни.
Аз искам да развея тука знамето на разума.
Погледнете го.
То е немощно.
Дрипаво в хилядолетията.
То е единственият ни шанс.
И това грозновато същество, тази жена с брада вее това знаме.
Този изрод от цирка.
Защото писано е:
Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо.
Лека нощ.
Влака на света прелита край нас.
(Текстът е на Иванка Курвоазие. Макар и да спорим по някои извечни въпроси, както стана дори с тезата в този текст, то заслужава вниманието ви, защото е най-смисленото нещо , написано по въпроса)
Че той и нашият Азис е някакъв такъв. Него го има доста преди наградата от тазгодишната Евровизия. Не виждам “нищо ново под небето”, което толкова да шокира българина. Нали точно българинът гледа Азис по телевизията и си припада по музиката му. И сега, когато Европа прави същото, леле мале! Я бъдете малко последователни!
Каква ти последователност, то логически връзки в мозъка липсват, какво остава за краткосрочна и дългосрочна памет. Важното е, че рано или късно всички ще умрем, само дето на тия с острия уплах от некрофилия и инцест поради наличие на брада в комбинация с пайети просто ще са живели във всепоглъщащата скука на вафлените пеньоарчета и чехлИчките с пухче, защото това е праведно.
Хубаво е “авторката” първо да цитира на кой гръб иска да става известна и коя статия я е вдъхновила… а именно “Старостилци” на Мартин Карбовски. А по темата… да, имаме си Азис. И не ни е приятно. И да, няма нищо лошо в един мъж, който се прави на жена с брада… колкото и объркано да звучи. Лошото е, че такава визия, такъв модел на поведение и такива ценности започват да ни се натрапват все повече. Евровизия не е конкурс за музика. Съжалявам ако сте разочаровани и сте мислели друго. Евровизия е поредния начин “прозорецът на Овертон” да работи успешно. А такива като вас, които никога не са изненадани от нищо и каквото и да става винаги са толерантни са движещата сила… Самият мъж (жена) с брада само по себе си не е нищо страшно. Просто поредния психично болен, който вместо да се лекува печели слава. Страшното е, че не осъзнавате по какъв път ни бутат с подобни случки. А когато осъзнаете, ще е прекалено късно…
Здравейте, господин Твърде,
Нека започнем с това, че на ничий гръб не искам да ставам известна. За това и нищо не съм цитирала. Текстът ми е реакция на всичко, което прочетох по въпроса. Ако някой се почувства засегнат от думите ми, то може да е, защото се разпознава.
Не знам от името на кого обявявате, че си имате Азис и ви е неприятно. Не държа да знам отговора.
Евровизия е музикалния конкурс на европейския съюз за радио и телевизия. Разбира се в него могат да се огледат обществените нагласи.
Запознах се накратко с теорията на господин Овертън. На пръв поглед ми се стори смислена. Част от нея е приложима основно в посока на маркетинга .
Но всъщност, теорията се проваля в основното си намерение: да обясни промяната на обществените нагласи. Да започнем с това, че за да бъде вярна, винаги трябва да има някой, който да печели от промяната на нагласите. Иначе как да си обясним факта, че в последните няколко столетия жените носят панталони, а желаната дължина на косата в мъжките прически се е променила неколкократно в западно европейската култура. Второ, теорията разчита на един напълно безграбначен средностатистически гражданин, който не е в състояние да прави самостоятелни оценки. За да осигури неговото оцеляване, господин Овертън предлага един пълен идеологически тоталитаризъм, за да опази статуквото неподвижно в ледовете на обществените нагласи. Защото основен враг на безмозъчния гражданин-жертва измислен от господин Овертън, е самата демокрация. Възможността да си задава човек въпроси. Да поставя под въпрос традицията.
И още нещо. Интересен е въпросът от къде са идвали преводите по банковата сметка на господина.
Вие, също като него очаквате светът да замръзне там, където на вас ви е удобно. С което отхвърляте и досегашното му развитие. Очаквате да лекуваме хомосексуалните.
За едно сте прав. Аз съм част от движещата сила при промяната на тази нагласа.
Но не защото не осъзнавам на къде води. А точно напротив. Защото използвам разума си, за да дам самостоятелна оценка на ситуацията.
Допускам, че не сте прочели текста ми внимателно.