Детска евровизия – по-добрата асамблея

От вчера МОН съвместно с Българската национална телевизия стартира нова инициатива, организирана в рамките на предстоящото домакинство на България на детската Евровизия. Целта е за период от един месец училищата в страната да заменят първия за деня училищен звънец с песента „Цветът на надеждата“, с която ще се представим на конкурса.

За момент си припомних едни отминали времена, в които трябваше по норматив да слушаме дръзновени пионерски песни, да възхваляваме мира, надеждата и синьото небе и организирано да се подготвяме за едно светло бъдеще. Уви, си дадох сметка, че нямам спомен дори по време на комунистическия строй някой да е заменял училищния звънец с каквато и да е проява на поръчков ентусиазъм.

Сегашното положение успя да задмине както най-лошите ни спомени, така и най-мрачните ни опасения. Да си припомним началото на болестта, наречена „детска Евровизия, от която очевидно страдат всичките ни държавни институции“.

Миналата година детето Крисия, заедно с децата Ибрахим и Хасан, заеха второто място в конкурса, което предизвика абсолютна истерия в страната. Години наред българските ученици носеха камари медали от олимпиади по математика, физика, химия и информатика, но изневиделица едно тежко гримирано момиче с визия на зряла жена – изпълнител на естрадна песен, успя да ги запокити в тотално забвение. И докато всенародната радост, породена от лъскава естрада и мача на Пулев с Кличко беше нещо разбираемо, то реакцията на институциите беше зашеметяващо неадекватна.

Крисия беше почетена досущ като първия човек излетял в космоса, държавни първенци се биеха да й стиснат ръката и накрая целия преекспониран фарс финишира в Народното събрание, където депутатите станаха на крака и ръкопляскаха в екзалтазия, достойна за посрещането на Нобелов лауреат. Преди да се умилим и да си кажем „Хей, какво пък? Дете е, пяло е хубаво – какво лошо има?“, нека си дадем сметка за някои неща:

1. Това е малко известен в световен план конкурс за естрадна песен. Никой не е изстрелял ракета, никой не е открил философския камък. Просто поредното шоу с развлекателна цел.

2. Детската Евровизия, и то съвсем в реда на нещата, няма и не може да има никакъв възпитателен характер. Не е свързана с науката, образованието или културните ценности, и всъщност има много малко общо с творчеството, защото децата тук са изпълнители, а зад тях стоят песните, прическите, гримовете и способностите на възрастните. Ако можем да оприличим детската Евровизия с нещо, това са телевизионните формати тип „X factor“.

3. Почти нито едно реално съществуващо дете не го е еня за детската Евровизия. Аз самата имам невръстни деца,но никое от тях не знае за песента „Цветът на надеждата“. Насила запознах дъщеря ми, която е в тийнейджърска възраст с нея за целта на експеримента. Единствените хора, които се опитват да направят от това телевизионно шоу някакво що-годе истинско и стойностно детско събитие , са институциите и Националната телевизия, които всички ние издържаме. И те стартират една унизителна инициатива, с която налагат на децата песен, която дори не е припозната като печеливша, а тепърва предстои да участва във въпросното посредствено естрадно шоу. В тази връзка, нека се запознаем и с официалната обосновка на МОН по въпроса:

„Инициативата „Училищен звънец“ е насочена към българските деца и с нейната реализация ще се стимулира разгръщането на творческия потенциал чрез представяне на разнообразни възможности за неговото изразяване.“ (за сведение, това нафталинено скудоумие е изплюто от някой номенклатурен тунеядец днес, 2015 г., а не е извадка от читанката на Нешка Робева!)

Как стигнахме до там, по директива „отгоре“ МОН да забърква децата и образователната система в някакъв посредствен естраден конкурс, мога само да гадая. Като родител, бих искала да зная кой е дал идеята тази песен, която дори не притежава нужните качества, за да бъде просто запята от всяко средностатистическо дете, да озвучава трудните сутрини на учениците? И ако се оказва толкова лесно да започва деня на децата с музика, защо той не е започвал досега с Чайковски? Или с Шопен? Или с „Тих бял Дунав“, или дори с лейди Гага, която има далеч по-големи постижения на сцената на световната естрада от протежетата на Слави Трифонов(ако МОН толкова държи на естрадата като възпитателно средство).

Във връзка с инициавата на МОН и БНТ, аз също имам няколко предложения, които няма как да не бъдат възприети с ентусиазъм, отчитайки зараждащата се тенденция.

В чест на сребърните ни медали на световното по художествена гимнастика, предлагам всички студенти да бъдат посрещани с топки и ленти, и да се въведе специалендрес-код за петъчно ходене на лекции – по трика.

При всяка международна олимпиада по математика, която излъчи медалист от нашата страна, всички счетоводни къщи в страната ще бъдат насърчени да започват работния си ден с кафе и квадратно уравнение, а когато имаме призьор от олимпиада по информатика, всички програмисти, системни администратори и софтуеристи ще носят картонени шапки с лика на Джон Атанасов. Тези инициативи, целят да мултиплицират творческия потенциал на засегнатите до безкрай.

И разбира се, при всяка победа на Кубрат Пулев на спирките на градския транспорт ще бъде разрешено по-силните и мъжествени граждани (без оглед на пола!) да бият по-слабите и видимо безволевите, като минимума , който ще се гони, е технически нокаут.

В заключение, искам да ви напомня колко щастливи трябва да бъдете, че Софи Маринова не спечели Евровизия, защото тогава всеки ден в 12ч., в унисонс високоговорителите на Гражданска отбрана щяхме да извисяваме гласове с нея и с уплах в сърцата да се чудим и маем как и защо все още е възможно сянката на Людмила Живкова да дирижира състоянието на културата и образованието у нас.

Материалът е публикуван в bunt.bg