Grexit: гръцка трагедия, или как се язди умрял кон 200 години

автор: Методий Иванов

В последно време всички са се вторачили в Гърция, преговорите с кредиторите ѝ и възможния изход от тях – “сделка или не”. Сякаш това е нещо ново, извънредно или с неочакван край. Уви, то не е нищо подобно. Учудващо е как всички някакси удобно забравиха, че краят реално настъпи още през 2010 г., когато Гърция де факто фалира. Оттогава страната е в задълбочаваща се икономическа и политическа криза, както и в нескончаеми преговори за някакви поредни жизненоважни траншове, за някакви договорки, уж за някакво провизорно “спасяване”. Всичко това е всъщност една голяма химера. Гърците са тотално фалирали и не съществува вариант, при който те с магическа пръчка да “се оправят” и да се върнат на бял кон на международната сцена. Die fetten Jahre sind vorbei*, както биха казали немците. Данните за това са пред нас, причините изобилстват, а историческите предпоставки – налице. Нека ги разгледаме.

Как се стигна дотук?

Постепенно, но закономерно. Виновникът не е една личност, една партия или едно правителство. Не е само управляващата класа, а и нейните избиратели и поддръжници. Затова когато споменаваме “гърците” в контекста на този анализ, имаме предвид всички тях – и народа, и управниците му, в една порочна по своето историческо функциониране симбиоза.

Та нека отговорим на въпроса – с лъжи, кражби, недалновидност и егоизъм. С безкрайната гръцка наглост, съчетана с грандиозен популизъм и бягство от реалността, както и неспособност за управление. С неплащане на данъци и повсеместна корупция. С поддържане на голям бюджетен дефицит. С доброволно, безразсъдно взимане на огромни заеми. С неспазени обещания за приватизация на активи за 50 млрд., фискална консолидация, реформи на пазара на труда и на икономиката в цялост.

От образуването си като държава през 20-те години на 19-ти век, Гърция е фалирала общо 5 пъти. Сега е шестият, като не бива да забравяме, че той беше доволно отложен благодарение на щедростта и чиновническото нехайство на ЕС. Всеки от тези пъти кризата е продължавала с години. Реално погледнато, през половината от съществуването си като държава Гърция е била в положение на фалит, тоест около 100 години! Повече от очевидно е, че на гърците им е трудно да поддържат дългосрочно стабилна икономика.

И понеже им е трудно, си помагат с други средства. Гърция манипулира веднъж документите, за да влезне в ЕС, и систематично през годините подправяше статистически данни и отчети, за да продължава да получава пари, докато истината накрая лъсна и тя показно и гръмко фалира през 2010г., за огромна изненада на европейските бюрократи.

Тогава тя имаше дълг от около 300 млрд. Голяма част от него бе отписан, а нови пакети от кредити под формата на специална финансова помощ за общо 252 млрд бяха договорени и отпуснати от страна на “Тройката”. Но нямаше нищо в замяна на помощта. Гърците приеха това като нещо нормално, което им се полага. Ако случайно не сте разбрали за какво точно, то ето – за това, че са “измислили демокрацията”, че са “люлка на Европейската цивилизация”, че всъщност те са “измислили всичко” и съответно им се полага пожизнена рента под формата на безвъзмездни помощи от останалия свят, докато свят светува.

В последните месеци Ципрас, СИРИЗА и Гърция показаха, че не искат да се съобразяват със съвременните пазарни закони и с останалия свят. Те искат да карат по старому, не могат и не желаят да работят по новому. Ципрас има илюзии да реформира Европа – дава съвети, гледа към други пазари и континенти, говори крайно популистки. Още в първите месеци в премиерското кресло той реши, че се е справил вече с проблемите на Гърция, но му предстои сблъсъка с жестоката реалност. А неспазените предизборни обещания вече започват да дразнят избирателите му. Краят не идва, той дойде отдавна.

Какво искат гърците?

Искат целия свят да им е благодарен за неща, създадени (или взаимствани) от евентуални далечни техни предци преди 2-3000 години. Искат “лошите германци” да им изплатят репарации за войната отпреди 70 г. Искат да им се опростят всички кредити, не само половината от частните такива. Искат да не им намаляват пенсиите и заплатите, да не им вдигат тока и данъците, да получават 14-та заплата, да не се увеличава възрастта за пенсия. Искат МВФ, ЕЦБ и ЕК да не са “тройката”, а “институциите”, които да спрат да изискват от тях да имат нормална работеща икономика и да спрат да ги тормозят за връщането на заемите и осъществяване на реформи, което те наричат “шантажиране”. Искат да нямат режим на строги икономии, но да останат в еврозоната и ако може да им дадат още 100-200 млрд безвъзмездна помощ. Искат да не се приватизират държавни предприятия. Искат да не плащат извънредни имотни данъци. Като цяло, искат кризата изведнъж да свърши, да не им се налага да затягат коланите, за да могат си да продължат както преди да живеят в просперитет и охолство. Само че последните две думи полека-лека ще изпаднат от езика им и ще отидат в речника на редки и остарели думи, а младите гърци след години ще ги чуват само от холивудските филми.

Защо това няма как да стане?

За да се изпълнят истанията на гърците за край на мъките и добър живот, е нужно следното:

1. Да им се опростят изцяло дълговете. Европа вече ясно и категорично показа, че това няма да стане. След като се видя, че първият пакет от извънредна парична помощ от 110 млрд. от 2010г. не свърши работа, през 2012г. бе договорено на Гърция да бъде отпуснат втори пакет от нови 130 млрд. Също така, преди 3 години Меркел почти насила принуди частните кредитори да отпишат около половината от вземанията си на стойност около 107 млрд. Този жест бе повече от щедър, достоен и най-важното – последен. Настоящите дългове от около 317 млрд. няма да бъдат отписани и рано или късно ще трябва да бъдат платени. Тук не се включват извънредните помощни заеми от около 80 млрд от страна на ЕЦБ към гръцката банкова система, които също следва да бъдат върнати.

2. След изпълнението на т.1, някой да им подари още 100 млрд. (поне!). Не да ги кредитира, което отново би представлявало бреме, а безвъзмездно да ги подпомогне, за да може икономиката да попълни дупките, да заработи, а паралелно на това всички да получат дългоочакваните високи доходи.

3. След т.1 и т.2, да се случи някаква пълна масова психоза от перманентен характер над по-голямата част от гръцкото население, така че в следващите десетилетия те да променят коренно манталитета, навиците и възгледите си, за да могат да осигурят нужните работещи политическа и икономическа системи, необходими за реализирането на просперитет. Защото за шести пореден път в последните 200г. се доказа, че при сегашното състояние на тяхното общество те нямат ресурс за това.

Какво е положението в Гърция днес?

Гърция има 322 милиарда евро задължения. Само за първите два месеца от управление на Сириза публичният дълг се е увеличил с 42 млдр. Съотношението дълг/БВП е 177%. Спадът на БВП в следствие от кризата е с една трета от 2010-та насам. Само за 2013г. намаляването на средната работна заплата е с 38.62%, а оттогава доходите спаднаха още. 70% от гърците спрели да плащат заемите и сметките си. Това включва обслужването на банкови кредити, данъчни задължения, междуфирмени заеми, училищни такси, ипотеки, режийни разходи и т.н. Безработицата в страната официално се е увеличила 4 пъти от 2008г. насам и възлиза на 27%, като сред младите е цели 58% през 2014г. 55% от тях заявяват, че биха отишли в чужбина, ако могат да намерят работа. Всъщност всеки четвърти грък иска да емигрира в друга европейска страна. Над 70% от безработните са без работа повече от година. Около една четвърт от населението в трудоспособна възраст е останало без медицински осигуровки, вече не получава и социални помощи. През изминалата зима в Атина се наблюдава нещо позабравено – наличието на гъст смог над града. Той бе образуван от употребата на дърва и боклуци от страна на домакинствата, останали без отопление. Подобни явления, произтичащи от бедност, отчаяние и безперспективност, предстои да наблюдаваме в близките години.

Гърция не е получавала нови заеми от МВФ от август 2014г. и на практика вече не разполага с ликвидни средства. Това ще се отрази крайно негативно на всички, които разчитат на плащане от страна на държавата – служители, фирми и институции. За момента ЕЦБ продължава да крепи както банките, така и правителството, като увеличи финансирането по механизма за спешна ликвидност (ELA) до колосалните 84 млрд, но това е временна мярка. Правителството вече обяви, че ще плати задълженията си за юни от 1,5 млрд накуп в края на месеца, вместо на 4 вноски, но същевременно то трябва да намери и 2,2 млрд за заплати в публичния сектор, пенсии и социални осигуровки. Популистката марксистка Сириза няма да предпочете на покрие външните си задължения пред това да плати на 2,6 млн пенсионери и 600 000 държавни служители, които са ѝ електорат. Траншът от 7,2 млрд от финансовата помощ, който гърците отчаяно очакват до края на месеца, ще бъде изразходен основно за покриване на различните задължения, а няма да се влее като “живи пари” в икономиката. По-страшното е, че Тройката ясно показа, че той няма да бъде отпуснат, ако правителството не се съгласи на поставените условия за реформи. Дори да бъде отпуснат транша, който е част от двата пакета помощи от ЕС-МВФ с общ размер 240 млрд, след него със сигурност ще има нужда от договарянето на трети пакет на стойност няколко десетки милиони, който кредиторите е много малко вероятно да отпуснат на фона на цялата ситуация и липсата на воля от страна на преговарящите за реализиране на строги реформи. Междувременно правителството въведе безпрецедентната мярка да изиска наличните средства на публичните институции (като болници, общини и др.) да бъдат прехвърлени на негово разположение, заради острият недостиг на кеш. Това събуди недоволство, а резултатите бяха далеч под необходимите. Парите просто свършиха, но те още не могат да го осъзнаят.

Какво ще стане с Гърция?

Ако говорим само за изхода от преговорите, нещата стоят така:

1. Няма сделка. Гърция спира да обслужва задълженията си към МВФ и ЕЦБ, ЕЦБ спира банковата помощ, което довежда до фалит на банки, капиталов контрол и накрая Grexit.

2. Гърция подписва в последния момент, избягва фалита и остава в еврозоната. Това, разбира се, ще е за кратко и е крайно илюзорно, защото както знаем тя реално отдавна е във фалит, последствията от който ще направят много трудно поддържането на еврото като валута. Освен това, отдавна никой не вярва, че те биха изпълнили условията.

3. Няма сделка, но двете страни замазват положението и статуквото продължава за неопределено време (но реално доста кратко като хоризонт).

Експертите разглеждат различни сценарии за “управляван фалит”, “капиталов контрол” (ограничаване на движението на капитали, особено извън страната), но всички те са само палиативни методи, които могат да удължат и смекчат агонията, не да предотвратят катастрофата.

Какъвто и да е изхода от преговорите, някои събития вече са в ход, а други са неизбежни или поне малко вероятно да бъдат избегнати. Конят, който се опитват да продължат да яздят, всъщност отдавна е умрял. Няма да има магическо “оправяне” на икономиката, нито на държавата. Тя ще изпадне в дълбока рецесия, която ще продължи десетилетия.

След обявяването на фалита, ЕЦБ ще спре да доставя свежи капитали в кеш, което постепенно ще доведе до колапс на банковата система, закриване на банки и въвеждане на капиталов контрол. Липсата на пари ще се усети от всички, като масовото теглене на пари от банките вече е в ход.

Оставането в еврозоната ще бъде почти невъзможно и Гърция ще трябва да въведе собствена валута. Дори да решат технически да запазят еврото, то ще им се наложи веднага да емитират някакви “временни” пари, за да осигурят работата на банките. А от тази мярка до въвеждането на специални “бонове” и “купони” за изплащането на заплати и пенсии има само една крачка. При очакваното преминаване към драхмата ще настъпи обезценка на активите и паритета на валутата, последван от инфлация и банкова криза. Кредитният рейтинг на страната ще се срине, което ще направи достъпа до нови капитали много скъп и на практика невъзможен.

Ще се увеличи безработицата, която и в момента е огромна, и ще стане масова (до нива от 40-50%).

Производството ще намалее силно, но то така или иначе е базирано само на лека промишленост, а технологиите и ресурсите за нея ще станат по-скъпи и по-недостъпни. Много малки и средни предприятия ще фалират. Голяма част от останалите ще свият производството, ще замразят инвестиционните си програми, ще намалят персонала и ще се борят за оцеляване във все по-силно влошаваща се пазарна среда. Трета част – предимно големите предприятия, ще мигрират производството си към други държави. Скромен пример – 120 собственици на компании се срещнаха в началото на годината с премиера Борисов, за да обсъдят възможностите и условията да преместят бизнеса си у нас.

Най-богатите, естествено, няма да бъдат засегнати – предимно представители на корабостроителите, които вече показаха, че не се влияят от кризата и при сериозна заплаха са готови да мигрират бизнеса и капиталите си навън.

Другият основен стълб на гръцката икономика – селското стопанство, също ще пострада сериозно. От една страна, европейските субсидии ще намалеят или ще бъдат спрени, а както добре помним дори при тяхното наличие земеделието имаше сериозни проблеми, довели до всеобщи стачки и блокади на границите. От друга страна, продукцията ще се обезцени (общата дефлация, липсата на субсидии, ограничаването на пазарите, загубата на паритет на националната валута) и съответно надниците в бранша ще намалеят драстично. Това от своя страна ще доведе до отлив на основната част от работната ръка в бранша, особено за “черната работа” – имигрантите. Албанци, българи, легални и нелегални бежанци и др. ще изберат да напуснта страната и да се завърнат по родните си земи или да поемат към други европейски страни с по-високи нива на заплащане и финасова стабилност. Масовата емиграция, на която повечето гърци вече са готови, ще бъде неизбежна.

Туризмът също ще бъде засегнат тежко, а той е ключов източник на приходи и валута за икономиката.

Както вече признават и някои гръцки политици, Гърция вече е загубила своята държавност – единственото държавно нещо, което е останало, е държавният им дълг. И те ще се превърнат в една “европейска колония на европейска земя”.

На политическата сцена не се очаква нищо добро. След като всички осъзнаят фалита на държавата и изтрезнеят, правителството ще бъде сменено. Ще настъпи политическа криза, съпроводена от масови протести, безредици и стачки. Най-вероятно ще бъде обявено извънредно положение. Може да се стигне до недостиг на храни и стоки от първа необходимост и тотален срив на обществения ред. Крайно леви и крайно десни партии ще оберат народното недоволство и ще опитат да съставят правителство на националното спасение, което реално няма да може да спаси нищо.

Какво ще се случи с ЕС, ако Гърция фалира?

Какви могат да бъдат евентуалните негативни последствия? Отговорът е – почти никакви. Гръцката икономика като дял от ЕС заема 2%. При фалит тя няма да изчезне, а само много ще се свие, да речем до 1%. Капиталовите пазари ще реагират, но само моментно. Отдавна няма никакъв интерес към гръцките облигации, а нови кредитни инструменти е много малко вероятно да бъдат емитирани. Макар и силно обеднели, гърците ще продължат да потребяват европейски стоки, така че като пазар ще продължат да функционират. Ще се смени само профилът му – от средноевропейски по характер таргет, ще премине в източноевропейски (като България, например). Това означава по-нискокачествени продукти, по-бюджетни стоки, по-ниски очаквания за печалба и възвращаемост на вложенията. Големите транснационални корпорации ще продължат да източват населението, защото то ще продължи да генерира някакъв брутен вътрешен продукт, в каквито и условия на криза да се намира. Поради спада на производството и безработицата вносът ще се увеличи, за сметка на износа, който ще бъде силно ограничен. Европейските туристи ще продължат да посещават Гърция, но ще се насочат предимно към круизни (при които няма почти никаква финансова изгода за бизнеса на брега) и ол-инклузив варианти. В Европа вече се приготвят за най-лошото, като взимат мерки за минимизиране на евентуалните негативни ефекти за всяка държава от фалита и излизането на Гърция от еврозоната , а също и как да се предотврати “заразяването” на други проблемни държави от гръцката болест.Напоследък някои анализатори започнаха да изказват своите опасения за стабилността и бъдещето на целия ЕС. Ако съществуваше обаче някаква реална опасност, Тройката щеше да подходи много по-предпазливо към преговорите, щеше да бъде много по-отстъпчива и нямаше да използва силови методи и ултиматуми. Да не забравяме, че на тяхна страна освен парите е и здравият разум, така че те не биха рискували собствения си просперитет в безсмислено упорство и поемане на хазартни финансови рискове – избирателите им не биха простили подобно нещо.

Какво все пак могат да направят гърците?

Могат да извадят всичките си спестявания изпод дюшеците и да ги вложат в банките. Могат да закупят държавни облигации, за да влеят пари в икономиката. Могат да отправят апел към диаспората да подпомогне финансово държавата. Могат да приватизират всички държавни предприятия и активи, както и да разпродадат земеделска земя и част от островите си (които са между 1200 и 6000, в зависимост от дефиницията). Могат да привлекат нов крупен кредитор, който да им отпусне 100-200 млрд. Могат да стегнат коланите и да заработят здраво и самоотвержено, за да спасят икономиката си. Могат да спрат да вярват на крайни популисти, комунисти и марксисти, както и на корумпирани безотговорни политици, и да изберат управляващи, които да ги преведат през кризата и да ги направят нормална държава.

Сами преценете кои от горните мерки са възможни.

*”Мазните години свършиха” – заглавието на немски филм за несъстоятелността на левите утопии.