Иво Димчев и Icure. Интелигентност в прекомерност
Не бях посещавала никога спектакъл на Иво Димчев. Бях чувала, че е “скандален”, но имайки предвид разбиранията на голяма част от публиката в България, с основание предположих, че “скандалността” е свързана с някаква степен на разголване. Това, разбира се, ме притесни, тъй като почти всичко “скандално”, на което съм ставала свидетел досега е било не само съвсем нескандално, но и доста плачевно. И все пак, с надежда в душата, положена от международния успех на господин Димчев, заех място сред хората в препълнената зала на MOZEI.
Дали имаше разголване? Имаше, но аз съм майка на три деца и трудно мога да бъда предизвикана от подобен начин на изразяване, особено когато е в идеално съзвучие с представлението.
Останалото беше великолепно. Един хомогенен спектакъл, овладян интелектуално и емоционално. Още в самото начало господин Димчев ни предразполага с пародийно-смисления си монолог и като деца ни повежда през забавния парк на собствените ни удоволствия. Какво обичат хората? Какво ги прави щастливи в събота и неделя? Какво желаят нощем преди сън и денем в обедната почивка – всичко беше там да го съпреживеем и да се спуснем полека по наклона на смешно-сериозното. Но в този спектакъл всичко заблуждава и е едновременно истинско и неподправено. Изпод удоволствията и радостите се прокрадват страхове, терзания и почти неуловими знаци, които ни водят до ъгъла, зад който се сблъскваме челно със себе си. Автентичният скандал иде накрая, но той бива представен така, че да прилегне на всеки според душата и ума му. На мен донесе щастие и мир.
Господин Димчев ме изненада не само с интелигентния си текст и впечатляващия си глас, с който ни развличаше и ангажираше музикално, но и с изключително добрата си актьорска игра. Като зрител на средна възраст, освен безкрайното удоволствие да присъствам на постановката му, изпитах съжаление, че никога няма да го видя в класическа постановка, изпълняващ конвенционална роля.
Постановката Icure е най-хуманното и сърдечно сценично произведение, което съм гледала от много време насам. Една огледална, интелигентна откровеност, в която се отразихме и всеки един от публиката се разпозна. Всеки беше онази беззащитна, гола, откровена особа с червило и прекомерно количество защитно масло против слънце.
Благодаря на господин Димчев, че срещу дванадесет лева ни дава възможност да станем свидетели на нещо от световна величина.
Най-добре похарчените 12 лева тази година.
снимка: ivodimchev.com