Илиана Раева – когато се самозабравиш от “човещина”

Вчера във Фейсбук страницата на кандидатa за евродепутат от КОД, Илиана Раева, се появи следната снимка. На нея виждаме нашето “златно момиче”, здраво и право, в разгара на предизборна кампания, да насочва човещината и добротата си към млада госпожица в инвалиден стол.  Госпожа Раева гледа благо и пипа нежно с ръцете си на добре поддържана дама от елита. Благосклонната й усмивка озарява снимката. Само че нещо не е наред. Чувствате ли го?

Това е предизборна кампания. Политическо събитие с цел да промотира политическата платформа на всеки един кандидат за евродепутат и въз основа на тази платформа, избирателите да се ориентират за кого да гласуват. С други думи, предизбораната кампания би трябвало да е интелектуален продукт, който да търси одобрение у гражданите. Наместо това получаваме нещо, което не цели да ни накара да мислим. То цели да ни накара да ЧУВСТВАМЕ.  По най-безскрупулния и базов начин.
Когато бях малка, майка ми казваше, че трагедия лесно се прави – трябва ти куче, старец и дете.
Тук виждаме едно дете, което, ако мога така да се изразя, никога няма да стане художествена гимнастичка. Образът на тази девойка предизвиква у средностатистическия гражданин първично силно чувство на състрадание, примесено със страх. До нея виждаме българка, която гледа нашето състрадание с нежност и го докосва. Тя го разбира. Тя става част от него.Тя е с нас. И тя е с нас, за да я изберете за нещо, което няма нищо общо с чувството ви за състрадание. Тя иска от вас да загърбите интелектуалната работа, да не мислите и като малки, състрадаващи животинчета, да определите своя вот посредством най-базовите си инстинкти.
С други думи, тази здрава, права българка използва вас и  младата госпожица в инвалиден стол по най-грозния и първичен начин. Това е ново дъно в историята на българската предизборна надпревара. Поредния опит да ни накарат да възпроизведем един инстинктивен, емоционален вот, сякаш гласуваме за турски сериал. Но ние гласуваме за политика, дами и господа. За цялостна европейска политика и нашето експертно, национално участие в нея.

Снимката породи вълна от отвращение и десетки иронични коментари. Госпожа Раева не се сдържа и малко преди да изтрие снимката, написа в коментар под нея
“Знам мястото си, но знам и нещо, което е по-важно! да съм толерантна към злобата, лъжата и завистта. Често пъти тя е оправдана”
Това изказване беше и причината да махне снимката. Беше първично, иронично, глупаво и излагащо. Тя искаше да каже нещо, но не съумя. Защото не е политик. Тя не може да оформя мисли в главата си. Няма концепция за това какво иска и какво е позволено да се каже. Обижда хората, недоволни от нейната кампания, роптае като дете и губи контрол. Изпод пръстите й излизат абсурдни неща. Това, обаче, не е театър. Това е политическа кампания, която трябва да излъчи хора с визия и платформа. С умения за комуникация, защото на тях ще разчита като евродепутат, ако бъде избрана.  Та, госпожа Раева не е политик.
Лошото е, че не е и човек, в смисъла, в който тя пропагандира. И снимката е пример за това.