Бай Орфей от метростанцията

При откриването на метростанция “Летище София” беше обявено, че “нещо знаково” ще посреща ползвателите на новото разширение на метрото. “Знаковото нещо” се оказа скулптура на Орфей, произведение на изтъкнатия наш скулптор Крум Дамянов.

(снимка: Милена Богданова)
Тази скулптура трябва, очевидно, да изпрати множество знаци както към пристигащите чужденци, така и към обикновените български граждани, а именно, че в България изключително много ценим образа на Оптимус Прайм като спасител на планетата. За съжаление проказата на никой не прощава и въпросния наш трансформър в последните си мигове се е облепил с дъвка, за да намали страданията от смъртоносната болест, и се е увековечил с лира, за да има и той някакво отношение към изкуството. Отдолу има засадена трева за котки, за да подчертаем, че всяка живинка е добре дошла на наша територия.
Но кой, кой е авторът на това грандиозно и знаково произведение ще попитате вие? Дори и да не попитате, аз ще ви информирам, защото гражданите имат право да бъдат информирани. Това е големият български скулптор Крум Дамянов. Аз не мога да се ангажирам да ви разведа подробно из творчеството на господин Дамянов, но мога да ви покажа няколко крайъгълни негови творби, на които можете да се радвате навред из страната. Както вече упоменах, той е голям скулптор и е голям от доста години. Оказва се, че е лауреат на Димитровска награда и ни е дарил с ето това:

(снимка:Никола Михов – Forget your past)

Прекрасният монумент Знаме на мира, който предизвиква спонтанно отслабване в колената и разхлабване в стомаха на всеки софиянец. Нека сега посочим и други творби, скъпи приятели:

(снимка – Врацаинфо)

Това е Софроний Врачански. Или по-скоро Zombie Attack part III – Bulgaria invaded. Наместо монументът да всява у гражданина простите и комерсиални чувства на уважение, гордост и преклонение към познанието, той (гражданинът) инстинктивно се отдръпва в паника, защото е съвсем реалистично Софроний да го нападне и удуши с кокалестите си зловещи пръсти. Ефектът на уплах се надяваме е целен, но защо ни е той, остава загадка.
Минаваме нататък с нещо истински монументално, а именно МОНУМЕНТАЛЕН МОНУМЕНТ :

(снимки: nasamnatam.com)

Това е монументът “Създатели на българската държава” в град Шумен. Поради липса на подходящо образование, дипломи и спечелени награди в областта на скулптурата, аз не мога да бъда толкова експлицитна и едновременно с това конкретна, както е авторът на статията в nasamnatam.com, затова ще си позволя да цитирам част от анализа, който придружава снимките:
“Сложната композиция от осем бетонни тела, изградени под различен ъгъл, оформя две полузали, в които се сменят сянка с полусянка, ритъм и форми, контраст и хармония…”

“…Тук елементите имат най-сгъстен и конфликтен характер, а двете бетонни тела оформят в горната си част въздушен кръст…”

Или с по-прости думи – композицията навява впечатление за това, че община Шумен е имала свободен трафопост на по-високо място, както и бюджетен излишък и е пожелала да разнообрази този трафопост, като насложи по стените на случаен принцип бетонни блокове, спои ги и след това им придаде загадъчни значения като “хан Аспарух”, “Кон”, “хан Омуртаг” и прочие. Вероятно това се е получило при проверка на сметната палата, когато инспекторът е попитал какво е това , за което са дадени 300 хиляди (налучквам) лева и обърканият заместник-кмет в притеснението си е упоменал първите патриотични имена и исторически факти, за които се е сетил. Следва всеобщо облекчение и одобрение на разходите.
Всичко това ние дължим на Крум Дамянов. И въпреки изумителното разнообразие в работата на господин Дамянов (съчетано, разбира се с устойчив стил), има нещо, което свързва всички тези творби – нещо силно осезаемо, а именно –  те са били реализирани с наши пари, на нас – данъкоплатците. Онези малки, невежи хора, които нищо не разбират от високо изкуство и само глупаво роптаят, докато някой върши добрини за тяхна сметка и в тяхна “полза”. И за да ви убедя, че господин Дамянов е един изключителен скулптор, който само по една случайност е творил в периода на соца, ще ви осветля, че негов е и кръста на върха на църквата “Света Петка Българска”, или както простолюдието я нарича – църквата на Ванга. Там, дето Светлин Русев тоже е творил.  Но най-важното – е женен за племенницата на съпругата на Живков – Уляна Малеева,  директор на Дирекция “Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”, която административно регулира и паметниците в България. С други думи – по компанията ще ги познаете, дами и господа.

На мен въпросът ми е единствено докога ще ме заставят да плащам на този творчески кръг? Докога всички ние ще плащаме на хората, които и без това взеха каквото можеше да се вземе по време на социализма? Докога ще възнаграждаваме с малките си, протрити левчета бездарието на номенклатурните питомци?
Благодаря.

(ПП. Статуята на Орфей е дарение от строителите на метростанцията. Справедливостта ни задължава да го отбележим с облекчение)