Нешка Робева или за силата на мистиката

В интервю за публична медия госпожа Нешка Робева споделя, че се е “продала на Бареков за капчица надежда”. Надеждата, че някой най-сетне ще се погрижи за “окаяната ни държавица” и отбелязва следното:

“На края на спектакъла Деси Добрева пее „Продавач на надежда” от Джани Родари. Хората аплодират, харесва им, значи там някъде в ъгълчетата на измъчените и обезверени души, тя тлее. Надеждата…”

И така политическият живот се инфантилизира. Никой не говори за икономическа програма, за програма по насърчаване на инвестициите. Та кому е нужна тя. Народът – този изстрадал, клет приемник на злокобни заговори няма нужда от мерки по овладяване на корупцията, нито от независима съдебна система, а от “капчица надежда”. Гражданите на тази страна не са интелектуално и емоционално зрели източници на свободна воля, а измъчени и обезверени души. И някой трябва да се погрижи за тях. По-скоро да ги обгрижи. С пророкуване от жрици, с помощта на Русия, със сърцераздирателни, патриотични спектакли, на които се пеят детски стихчета и сърцето тръпне и се свива в безпомощна, страхлива сантименталност.
И най-вече с любимата на всеки гражданин в държавата дума – честност.
И така, клетата госпожа Робева, тъй дълго лъгана от БСП, тъй дълго надявала се на честност и почтеност, открива капчицата надежда в лицето на господин Бареков. А се очакваше от нейната позиция да чуем, че резултати във всяка област на обществения живот идват след години нечовешки труд, дисциплина, лишения и най-вече експертно разбиране от работата, която вършиш – все неща, абсолютно непонятни за господин Бареков и обкръжението му.