Пътеводител на Вселенския патриарх

Преди дни се разрази сериозен скандал, свързан с визитата на Вселенския патриарх Вартоломей в София. На официалната среща по случая, след речта на Президента и получени два ордена, Вселенският патриарх си позволи да говори над 30 минути неуважително и унизително за Българската православна църква, след това поиска „връщането“ на стотици наши светини в полза на Гръцката патриаршия, премахването на титлите на Адрианополския и на Траянополския епископи на нашата църква и въвеждането на богослужение на гръцки език, и остави българските домакини скандализирани от грубото му поведение. При връчването на своя дар на патриарх Неофит, Вартоломей се провикна „достоен“ – възглас, който се произнася при ръкоположение на епископ. Така Вселенският патриарх показа, че смята българския патриарх за подчинен нему. В допълнение, той нарече българската църква поместна, а не автокефална, каквато тя реално е. Това поведение бе в пълен разрез с факта, че часове по-рано беше удостоен с орден „Стара планина“ лично от Президента на Републиката. И все пак, нека видим с какво свързваме Вартоломей, когато заговорим за отношенията му с България.

С идването си Вартоломей направи няколко непростими гафа. Първият беше речта му , в която абсолютно недопустимо засегна въпроса за независимостта на Българската православна църква. Получихме упреци за неща, които би трябвало според канона да са забравени завинаги от вдигането на схизмата преди 70 години между нашата църква и Вселенската патриаршия. Въпреки каноническите разпоредби, Вартоломей не пропусна да изрази неодобрението си към едно положение, което е световно признато вече повече от 100 години, обвинявайки за пореден път Българската църква в етнофилетизъм. Удобно пропускайки факта, че Вселенската париаршия, опитвайки се да наложи властта на Гръцката църква над нашата (което всъщност е една политически цел, подчинена на“мегали идеата“ на Новогръцката държава), сама е причинила конфликта и наложила схизмата.

След невъобразимо невъзпитаното му и нехристиянско поведение, той прибави за пореден път претенциите на Вселенската патриаршия към свещени книги и реликви, които уж още сме дължали по Ньойския договор. Отново извъртайки истината, Вартоломей пропуска да отбележи, че всички свещени реликви са изконна българска собственост и не идват от Северна Гърция, а от Южна България, каквато е била територията към времето, когато са били на това място. Нещо повече – църквите и манастирите, от които те са спасени, преди това са били в диоцеза на Българската Екзархия, богослужението в тях се е извършвало на български, а местното християнско население в преобладаващата си част също е било българско (именно по негово настояване тези епархии са включени в териториите на Екзархията със султански ферман). А и въпросните светини са създадени през години с църковните данъци, събирани от българите.

С този неумел и враждебен ход Вартоломей предизвиква цялата ни нация да си спомни зверствата, които са били извършени над българите в упоменатите области – Серско, Драмско – десетки запалени села, десетки разрушени църкви, изличени гробове, паметници, книги и надписи на български език, и хиляди прокудени сънародници, преследвани от фанариотите. Малкото неунищожени от гърците неща са били спасени от българите, които са бягали от там, както и от специално създаденото военно звено за спасение на културно-историческите реликви от тези области. Още през 20-те години на 20-ти век въпросът е окончателно уреден юридически в наша полза, но дори да гледаме само договора от Ньой, то през 1961 година между Гърция и България се подписва нов договор, с който двете страни взаимно потвърждават, че нямат претенции и нищо не си дължат. Бидейки религиозна институция, Църквата в Цариград не е страна по този договор, нито по Ньойския, затова най-уместно е да си трае.

Следващата безпочвена претенция е изключително агресивно провеждано желание на Вартоломей да се премахме паметника на Антим Първи в двора на нашата църква в Одрин, като символ на схизма и разкол. Това дори няма да го коментираме , но ще коментираме паметника на самия Вартоломей, който му беше подарен от печално известните братя Диневи, пред който той позира щастлив и най-вече приживе. Очевидно паметници, които го прославят са съвсем в рамките на християнското смирение и отговарят на политиката му.

За сметка на това Вартоломей не удостои с никакво внимание интелектуалците, които бяха написали писмо, в което искат БПЦ да възвърне полагащо й се 5-то място в диптихите, а не да заема напълно незаслуженото последно място. Явно християнският канон и историческата правда не са сред ценностите, които изповядва Вартоломей.

За капак си струва да споменем и скандала от миналата година, свързан с признаването на македонска нация и църква за сметка на нас, във връзка с чешки филм за Светите братя Кирил и Методий.

След поредицата от faux pas, в обществото се разрази буря от неодобрение и зациркулира въпроса кой изобщо е поканил Вселенския патриарх, знаейки, че това ще се случи, защото той предварително е упоменал, че няма да замълчи по нито един от тези въпроси. БПЦ излезе с официално становище, в което се казва, че е била принудена да покани Вартоломей, след като така или иначе инициативен комитет от БАН са го поканили , за да му връчат докторска степен. Каква е била целта на този комитет (с неадекватен посланик Ренета Инджова!) да кани Патриарха ще остане загадка, но съвсем очевидно е желанието за създаване на политически конфликт.

Що се отнася до медала „Стара планина“, Президентът се опита да прехвърли топката на Външно министерство, обяснявайки, че той няма право да инициира даването на медала. Така, отговорността по това противоречиво и обидно посещение, което остави горчив вкус в устата на домакините, потъна в неизвестност. Вартоломей успя да изпълни една мисия, за която очидно се е подготвял – да създаде скандал, да унижи страната ни и да се опита да влоши отношенията между двете църкви, умело подпомогнат от БАН и услужливо подкрепен от Президента, който макар и да е участвал неволно, е бил длъжен да се информира за положението и да не раздава ордени с лека ръка – най-малкото, защото произхожда от род на преселници именно от тези земи в Южна България, за чиито ценности ламти светиня Му.

В края на визитата си, Вартоломей направи и едно знаково посещение – не на кого да е, а на гръцкия посланик в България. Напук на приказките за „наднационалността“ на църквата и против етнофилателизма, гръцкият „вселенски“ патриарх намери за уместно да сподели със своя сънародник какво е успял да стори за защита на гръцките национални интереси.

В името на истината нека напомним, че с решението си от 2007 г. Върховният касационен съд на Турция „отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски“, с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на заведеното съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата св.Стефан на нашия свещеник от страна на патриарх Вартоломей (станало по повод непризнаване заповедта на самия Вартоломей за издаване на кръщелни свидетелства на всички православни единствено и само на гръцки език, а не на български за българчетата, както е било допреди това). За турското правителството това беше удобен повод да „натрие носа“ на властния и амбициозен Вартоломей и да му покаже, че той не бива да надвишава своите лимитирани права на религиозен водач. От което можем само да се поучим.

материалът е писан за bunt.bg