Перник – град на даркуейва, кюфтетата и винкела!

(разказ в картинки)
Стихове на Дилън Томас и Силвия Плат в старите  галерии на  минния музей в Перник на фона на  рисунките на Борис Праматаров – това ни обеща  мултимедийния поетичен пърформънс “Не си  отивай кротко в тъмнината”, на който попаднахме  във Фейсбук. Та, като едни активни даркери и  любители на самоубийствата и смъртта, не се  замислихме – повикахме детегледачката, сложихме  си черните суитчери, метнахме се на колата и  отпрашихме за Перник – центъра на културата и  ъндърграунда във всеки един смисъл.

Пристигаме на уреченото място, излизаме от  колата и скандално попадаме  сред огромна човешка гмеж от всякакъв етнически произход, която се бута около десетки сергии, отрупани със светещи спайдърмени. Въздухът е просмукан замъглен от  гъст пушек с дъх на кебапчета, кюфтета и наденици.  За останалото може да се досетите -вечните чадъри на Каменица, деца с балони и захарен памук, трещящ български хип хоп и въртележки, виенски колела, виенски трескалки, виенски катерушки и виенски стрелбища.

Добираме до входа на музея за да видим, че един чичо с много объркан и отачаян вид заключва дворната врата. Изненадани неприятно го питаме защо заключва, та нали сме дошли на специално събитие и той ни обяснява, че групата е запълнена и няма места. Започва се разпра, ние сочим плаката на събитието, закачен на оградата, а отдалеч се чува глас “Кирее, не пускай повече хора, бе!!”, но ние вадим грандиозния аргумент “Идваме чак от София” и успяваме да накараме Кире да отключи с недоволно изражение. Пропуснати вътре се присъединяваме към група баби, които търпеливо чакат да разгледат чудесата на пернишкото минно дело. Очевидно са пристигнали доста по-рано от софийските дарк мекерета и са запълнили групата, без да си дават сметка, че слагат прът в колелото на арта.  Отвън остават двайсетина души, които не са били уведомени от организаторите, че има лимит на присъстващите и гледат тъжно зад оградата.

Накрая екскурзоводката ни приканва и тръгваме навътре.

Вървим сред стари вагонетки и спираме на всеки ъгъл, където бабите се снимат запъхтяни и радостно възкликват “Да покажа и аз нещо в Горна оряховица като се прибера!”

След двайсет минути най-накрая стигаме тясно малко помещение, където са се скупчили няколко мрачни млади хора с книги в ръка. Бабите се настаняват на столчетата и започва голямото четене на поезия под съпровода на китара, която оглушително гърми в ушите ни. За фон се въртят няколко картини на Борис Праматаров, но човек трудно може да ги види, защото участниците в представлението постоянно се бутат пред мултимедията, въртят копчета и обикалят нервно, като хора, страдащи от клаустрофобия . Четенето определено затруднява участниците, които видно никога не са чели поезия на глас и общо взето създават впечатление на хора, които изобщо не са чели нищо на глас. Трудно разбирам за какво иде реч, иде ми да ударя с парче руда човека с китарата и да му кажа “Спри за малко, бе!!!”. Бабите на столовете вече примират от скука, но възпитани в един социалистически дух, дисциплинирано слушат нещо неясно, от което откъслечно се чува “насекомо”, “смърт”, “кокали” и прочие поетически небивалици.

На осмата минута вече съм сигурна, че духовете на че Дилън Томас и Силвия Плат ще се появят отнякъде, ще ни съсекат и никога няма да напуснем катакомбите на Перник. Тръгвам си. Все пак отвън има кебапчета и виенски колела.
След всички арт мъчения оценяваме красотата на пернишкия градски празник – мъже по анцузи с половинки ракия в джоба и кюфте на клечка се разхождат ведро. Циганският  Тирион Ланистър предлага снимка с питон. Неговият смел съратник с маймуна на главата събира пари и увива питона около желаещите да се фотографират. Сред  памуците, локумите и пластмасовите резачки Хускварна за деца, откриваме щанд на ИДИЛ, а по нататък най-грандиозната забава – висене от винкел. Това може да се види само в Перник и е комбинирано с други забавни игри – хвърляне на топче в чаша и събаряне на тенекии от маслини с футболна топка. На старта са мултиетническите Георги Божиновци и Кубрат Пулевци, но никой не успява в замисъла си и всички губят петте лева, с които са дошли. Тъжно, но и весело, защото ядат понички, гледат как другите също губят своите пет лева и заглеждат разголените моми.
Аз ядох памук, крем и се прибрах. Перник – сблъсък на милиони култури, град на чудесата – обичам те!

(човек маймуна на главата, циганският Ланистър и гражданка с боа)

(Щанд на ИДИЛ)

(който ше успее да виси пет минути на винкело ИЛИ събори с един шут тенекиите, получава 100 лева. )

(Нашествие на миниони, от които се спасяваме само с пернишки dreamcatcher)