“Предизборна кампания 2014”. Какво не видяхме, а трябваше.

(Текстът е писан за Гражданската платформа за дебат и общо действие – Movebg)

Предизборната кампания мина и повечето партии отправиха посланията си. В настъпилото пост-електорално затишие някакси естествено изниква въпросът какво не видяхме, не чухме и не разбрахме от тази кампания?

Най-важното, което осезаемо липсваше, е респект към избирателя. А дали избирателят има осъзната нужда от публичен респект, е съвсем друг въпрос, както впрочем e и дали си го е заслужил.

Но нека видим какво ни се сервира като храна за размисъл преди вота.

Рекламен клип на БСП – пенсионер с два хладилника маже филия с олио и ръси с червен пипер, после въздъхва и казва, че “иска да живее достойно”. Появява се млад човек, който обещава да му го осигури.

Но това ли е всъщност достойнството? Внушава ни се изхранването като достатъчен елемент за опазване на общественото и лично себеуважение в рамките на един социум, който е част от най-развития икономически съюз в света. Това твърдение се поставя в устата на събирателния образ на възрастния човек и по този начин го принизява, обобщавайки усилията на цял един живот с мечтата за препълнен хладилник.

Предизборна кампания на ПП ГЕРБ – грандиозни кадри на лидера, лидерът се ръкува с Барозу, лидерът строи мост, Цветанов крещи срещу 50 хиляди човека в зала Армеец “Бой-ко, Бой-ко, Бой-ко!”. Всичко това, оградено с празни фрази за по-добър живот и ключови думи като “правосъдие”, “здравеопазване”, “пътища”, “доходи” и “прозрачност”. Тъжна ирония лъха от факта, че всички тези призивни думи (с изключение на “пътища”) се компрометираха на всяко едно ниво по време на почти 4-годишния мандат на ГЕРБ. Самият им мандат от своя страна приключи преди година и половина, съпроводен от докладите на ЕК, в които е отбелязван този феномен. Пищната екзалтация около един лидер без ясен ангажимент сочи поредното неуважение към паметта на избирателя и подценява неговата способност да възпроизведе миналото си.

Татяна Дончева пък триумфално и подмамващо обяви, че е “единственият мъж в политиката”, и това беше най-сексисткото изказване в рамките на кампанията, което успя да прозвучи обидно и за двата пола.

Най-обидно и унизително, обаче, остана поведението на политиците извън режисираните минути на рекламните клипове. Осъдителен, нелеп и на моменти смехотворен външен вид, разнопосочни послания и изказвания, откровено унизителна символика – кебапчета (ББЦ), зелени ябълки с лепенки “еко кебапче”, перуки (ПП “Зелените”), бонбони “ГЕРБ”, карти за игра “Герб” и запалки “ГЕРБ”?! Вероятно, за да може избирателят да запали цигара, да цъкне една сварка и да си развали зъбите, докато дойдат резултатите от изборите?

И накрая – непоетите поети ангажименти. Принципността в политиката предполага ясен знак към избирателя какво има намерение да направи партията поне в първите месеци на своето управление, с кого да се коалира и какъв ангажимент да поеме. Ще ми се да попитам избрателите на ГЕРБ, ДПС, БСП, РБ, ББЦ, НФСБ и Атака, могат ли със сигурност да посочат 4 от ангажиментите, за които те са спокойни, че техните избраници ще спазят, а именно – коалиране с определени политически субекти, подкрепа за определени икономически мерки, конкретни заявки за външна политика и съвсем конкретен ангажимент към неправителствения сектор? И нека не прекаляваме с 4 – нека бъде един. Поне един. Който да виси като дамоклев меч над едната предизборна „честна дума“.