ВЕЛИКАТА РИМСКА РОЛЕТКА

23 ноември, 328-ма година от Христа, 8 и половина отзарана

Император Константин Велики препуска към любимата Сердика. Конят му е уморен, той самият е гладен и не е покръстил или убил някой вече 6-ти ден. Но ето ги мъждивите светлини среде здравите, величави стени на града ! Сърцето на владетеля тръпне от вълнение. Най-сетне копитата зачаткват по познатите, покрити с плочи улици, и той царствено се засилва към портата и а-ха да влети, но нещо го възпира! Нещо ново, бяло и непознато – стена?!?

Овладявайки коня си, Константин слиза от стремето, а след него слизат премръзналата му свита, няколко скромни монаси и хроникьорът, който с неудоволствие вади перо, плюнчи и разгръща нов пергамент.
(Следващите редове са откъс от патилата на императора, преписани дословно от едвам достигналата до нас през вековете „Хроника на една римска ролетка“)

И се възправи Константин, император на Изтока и на Запада и на всичките божии чада, и удари с юмрук по бялата стена, и се провикна с глас велемощен:

– Кой сложи тази преграда, за да не може императора на християнския свят да влезе в своя Рим?! Излезте, глупци и изчадия пагански, в името на единния и всемогъщ Бог Исуса Христа, да обясните що е туй дето прегражда пътя на вашия господар!!!

В този съдбовен миг бялата стена изскърца и под смръщения поглед на императора бавничко се помръдна към небесата, отвори се процеп и през него процеп, лице человеческо, за земята божа залепено, провря се и понечи да запита кой на вратата тъй блъска.

– Какво наричаш врата, нечистивецо! Това е стена от дявола сътворена, грозна до смърт кат самия него, що заличава царствеността на моята Сердика и дори ме спира да вляза! Исус ми е свидетел, че тоз, който е решил тук да я сложи, сегинка ще загуби главата си!

– О, доминус, прости ни и възмири се, тя таз порта се въздига с дистанцион – и тозчас посочи грозният гном, що лежеше на зимната почва, към една малка черна плочка.

– Нечистива магия ще да е това – провикна се императорът и ритна нечестивеца по темето. – Веднага да махаш таз грозотия, дето тъй маскари нашто величаво дело!

Мигом странен шум възвести повдигането на стената, и не след дълго зейна процеп за цял конь и човек, възкачен на него! Вярно, само за малък конь с малък човек, но процеп достатъчен да се покажат пред императорския взор двама окаяни жители на Сердика. Те бяха хора очигледно прости, мърляви, с малки чела, четинести, безврати и отблъскващи. Отдалеч миришеха на джибри и свинска мас, та Императорът се принуди да извърне глава.

– Кои сте вие, крх-х? – изока се гъгнещо Константин, тъй като беше си запушил царствения нос с двата си всепобедни пръста.

– Нане Божо и Гайтаньо Раши, о Великолепни – поклониха се доземи двамата селяндури и го загледаха ем коленопреклонно, ем едно простовато, лукаво и мазно.

– Вие ли сложихте тая грозна дяволия, пияндури несретни? – провикна се императора за сетен път, и макар че се беше уморил вече да вика, чувстваше, че с тези тук друг начин за оправия няма.

– Ами, ние, Превъзходни – рече Гайтаньо. – Много ни духаше ветър на чутурите, ладно ни беше, па турихме тая пущина, и покрай нея и един езичник, дето да й върти ролетката – ей го на – и посочиха един кльощав гот, който се беше облегнал на ръчката и гледаше умно.

– Не се опитвайте да го заговаряте, господарю – отрязахме му езика, че само се оплакваше. – добави Нане Божо.
– А защо не турихте порта нормална, нищожества, с която да ме прославите – мен и добрия ми цезарски вкус? В Рим ми вдигнаха арка грамадна и триумфална, а вие тук – това говно!

– Ние, доминус, вкус нямаме. Само природни нужди – да хапнем, да пийнем и да не ни духа. Но пък сме ви направили колона-паметник по стара традиция, дано ви се хареса – и махнаха припряно тез гноми към статуя, встрани де стърчеше до портата сатанинска.

– Туй не може да съм аз, глупендери – закрещя Константин. – Къде ми е височайшето тяло, къде са ми владелческите пропорции? Вие барем на монета не сте ли ме виждали? На тоя дирек, сал една глава възголяма се мъдри отгоре и гледа кьораво! И защо ми свети едното око, мигар да плаши поданиците и таласъми да сбира? Тез къси крака откъде ги вземахте, откъде ви щукна туй късо тело?… – и докато роптаеше бурно срещу таз простотия, му прилоша силно на императора наш, чак светът му се завъртя и живата му и съвсем пропорционална глава без малко да се пръсне.

– Не, …аз сили вече нямам. Заведете ме на баня, на термите, па после ще ви обезглавявам!

Нане Божо и Гайтньо Раши се спогледаха и единият неуверено и трудновато изпелтечи:

– Термите, таквоз, ъ-ъ, амче те ся не работят. Тука не сме много по къпането, нали, щот то, таковата, бая тегава работа е, нали, та го обърнахме на друго. На дюкяни. И на изложба! Ама не е лошо, оти сме му турнали латексум место мозайки, нали, та да биде по-свежо, па и по-евтинко да ни дойде. Париците са ни кът. – сумтейки се подхили Гайтаньо.

Константин не повярва на тез думи человечески и премного сквернословни. Той ритна с могъщ крак по бялата стена и тя тутакси се огъна с издрънчаване.

– Ах, вие, чутурести идиоти, ебали сте му майката вие на моя Рим! А тъй си мислех тук да установя следващата си столица, пезевенци!

– Тъй, тъй е, бай Коце, от Сердика по-големо нема! – опита да се подмаже Нане Божо.

– Не ме прекъсвай, и не смей да ме наричаш така, пор юродив! Сега нищо тук вече не става! Ще трябва да местя всичко накъмто Византион, но преди туй ще ви подредя аз вас! Я ми дайте тук тоя дистанцион!
И те му го подадоха боязливо, и Константин им рече да се проснат по очи и да си сложат вратовете под сянката на паганската стена. Сетне викна на глуповатия гот да пуска, и оня ми ти скот сякаш това само чакаше – мигом я изтреска с таквази сила, че на двамата чукундури главите им отхвръкнаха и се затъркаляха по Виа Принципалис, чукаха се и подскачаха по неравните плочи, та се спряха чак на 300 разкрача, за поучение и срам на безбожниците.

И по тоз жалък начин, за вечен срам на ромеите и за радост на враговете им, всуе Сердика загуби мястото си в конкурса „Имперска столица 330-та“ – все зарад двамата прости мискини, но тъй са те божиите дела, непроницаеми.

За илюстрациите са използвани части от комикса „The Eagles of Rome“
с автор Marini Enrico
издателство: Dargaud Benelux (France)

материалът е писан за bunt.bg