Най-предвидимата трагедия
Една акушерка ужаси цяла България с поведението си. Особено потресени бяха жените – майки, които сякаш не могат да повярват, че подобно нещо е възможно. В интернет пространството се появи видеозапис, на който ясно се вижда как акушерката малтретира пеленаче. Той, заедно с информацията за действията на акушерката, отприщиха вълна от ярост, отвращение и емоции. И най-вече изумление. “Как е възможно това? Какъв човек трябва да си, за да удариш бебе?”
Подобна реакция би била разбираема за хора, които идват от космоса, където няма нито едно българско АГ отделение. Останалите бих искала да попитам: “Какво ви учудва, дами и господа? Кога започнахте да се учудвате?”
Всяка втора жена в България (ако не и почти всяка) има история за насилие и ужасно отношение в родилно отделение. Но тези истории са като историите от казармата – на никой не му се слушат болезнени, досадни разкази за изморени, притеснени жени и техните шевове, рани, системи, килограми, бебета, кръв и белези. Жените си ги разказват една на друга, опитвайки се да се преборят с травмите. Разказват ги на бременните си приятелки, които слушат наплашени и парализирани, както между децата се разказват страшни истории за вещици и дяволи. Повтарят ги в годините като развалени плочи на всеки, който би ги чул – с малко срам, с малко ирационална гордост, с мъка.
И нищо не се променя.
Аз имам три деца и също имам истории. Съвсем, съвсем обикновени. През 2004 година бях изморена, бременна и огромна. Лежах и чаках един доцент да намери време да ме прегледа. Когато той дойде, санитарката ме изкара с крясъци от стаята “По-бързо, по-бързо, доцентът няма да те чака”. И аз тичах с всичките си 115 килограма, боса, през януари. Тичах по коридора. В кабинета 20 човека ме гледаха и пак крясъци “ЗАЩО СИ ПО ГАЩИ?” “КАКВО СЕ МОТАШ?”,”Айде, стига лигавщини”.
След като родих в изолатора, където лежах, имаше една малка медицинска сестра, на около 23, която изпитваше огромно удоволствие да върти абоката във вената ми, да ме щипе и да ме измъчва, докато ме гледа усмихната. Никой не ми вярваше. Бях с 39 градуса температура, оперирана, безпомощна и сама в стая. Звънецът в стаята не работеше! Професорът, който ме прегледа, ме нарече “прасе” пред 20 студента и ме попита “какво ревеш?”, докато аз седях в леглото и плачех. Останалото ме е срам да разкажа, защото има и още. Бях уплашена, млада и готова на всичко, за да изляза жива от там с детето си.
Колко жени познавате с подобни истории? Колко жени са били карани “да спрат да се лигавят”, “да се стегнат”, крещяно им е и са били изоставяни без обезболяващи при операция? Колко пъти са били неглижирани и обвинявани за всичко: ако искат да си починат – че са мърли и не искат да си гледат децата; ако си искат веднага децата – че са капризни и нахални; ако искат хапче- че НЕ МОЖЕ; ако искат да кърмят… ако не искат. Виждала съм сестри, които истински ме мразят. Защото лежа, защото създавам проблем, защото ожаднявам, защото бебето ми реве. И искат да ме боли.
Да, жива съм. Децата ми също. Вероятно това има предвид персоналът в почти всяко АГ отделение, когато ме гледа критично в шест часа сутринта, когато влезе с шут в стаята, светне огромните лампи и с дебелашки глас се провикне “Айдеее, ставайтее! Кърмиш ли? Я да видя!” (ощипва ти зърното на гърдата с пръсти, ти пищиш) Не се лигави, ставай!”
Това го търпим всички. Бащите – безпомощни и изолирани по чакални, неадекватни. Майките – в болки, изпълнени със страхове и обзети от постродилна тъга. Децата…
Внезапно всички сме потресени. От какво?
Вместо да се шокирате и изумявате – помнете и говорете. Разкажете на всички, разкажете тук, с коментар. Говорете, дори да не ви се говори. Кажете на мъжете си, или на други роднини, според случая. Викайте полиция, ако можете, на място. Оплаквайте се! Посочете конкретни лица и се борете с тях. Плачете, викайте и помнете, че никой не може да ви “пляска”, “стяга”, “дисциплинира” или “вразумява”. Не може дори да ви докосва без ваше позволение, да ви стиска за ръката, да ви дърпа. Имате правото да родите обградена с уважение и добро отношение и да излезете от болницата усмихната и с добър спомен. Това е ваше право! Отстоявайте го, наместо да се учудвате, защото все някъде по тази верига сте била жертва и това, което стана при сегашния инцидент с бебето Никол, беше повече от закономерно. То беше напълно предвидимо.
П.П. Най-малкото, което можем да изискаме от властимащите, е максимално бързо да бъдат поставени камери във всички болнични помещения, в които има бебета и родилки. Сега.
Като майки понасяме много неща и до момента в който настъпи промяна ще продължим да понасяме още. Децата ни са безпомощни, те сами няма как да се защитят или да си потърсят правата от нас зависят…
Моето първо раждане мина без упойки и обезболяващи, така бях решила аз, никой не ме е карал.
По-неприятен спомен запазих от преди това. При преглед от д-р Иван Диков имаше опит да ми се “направи разкритие” ръчно от него, което ви уверявам е много болезнено и гадно. Водеше се,че преносвам, но този хуманоид д-р Диков (даже завеждащ отделение тогава мисля) реши, че трябва да извърши посегателство вместо да се чакат методи като таблетки, инжекции или системи за предизвикване на контракции. Следващият път му отказах да ме пипа изобщо, получих цяла лекция и крясъци колко глупаво се държа. Из болницата се понесе като легенда как една жена му е отказала да я преглежда, аз не бях единствената разплакана и унизена от болката за която не си подготвена, той е разплаквал много жени и аз видях няколко от тях тогава. В крайна сметка родих след като ми сложиха 2 таблетки и всичко беше наред с мен и синът ми, раждането не ме боля толкова, шиенето след това без упойка също.
А този “дългогодишен специалист и капацитет” след като се беше осведомил как съм се държала докато раждам дойде и направи опит да ми се извини, нямаше нужда. Няма извинение за причиняването на излишна болка, това е.
Има едно просто решение -децата да бъдат при майките си ,,,защо ги отделят за часове,в които нямаш идея какво се случва с бебчето ти,още повече,че е трудно с едно новородено да си сигурен,че достатъчно е сукало,,,не всяко бебе може да издържи 3ч от кърмене до кърмене,така че ако е гладно-нормално е да плаче много,и е много по-трудно една или две жени да се грижат за всички бебета,докато ако са при майките,ще се избегнат такива инциденти…
Всички истории които се разказват просто ей така колко са ни тормозили в родилния дом до някъде ми звучат странно и аз съм раждала но никой не се е държал така. Не съм си плащала и беше във времето когато нямаше още здравна каса. Никой не ми е искал нещо или пък се е държал зле. Раждала съм два пъти в Плевен и в Свищов. Затова тези истории ми звучат странно.
В Тина Киркова през 2010 санитарката извозваше родилките от реанимацията им до стаите всички на един и същ мръсен стол, където кръвта им се смесваше с предишните. Пред мен една акушерка й направи забележка да сложи нещо на стола и че й забранява да вози жените така. Но тя изсумтя и продължи по същия начин. Цяло чудо е че не сме се заразили една друга с нещо, тъй като на мен лично ми течеще постоянно кръв и нощницата ми беше подгизнала. Причината санитарката да прави това може би е че гумите на стола бяха тотално спаднати и тя едва го буташе. Бях си платила за избор на лекар или екип или както там се водеше.
Това ме върна в спомените за първото ми раждане. Наистина беше повече от ужасно. И аз млада и уплашена, и чудеща се какво толкова съм направила! Не знаех, а и никой не ми обясни. Търкалях се като ”прасе”, спукаха ми водите, защо?! Не е въпрос. Имах наглостта да започна да раждам точно когато госпожа докторката е отишла да си пазарува и не е в отделението. Не ме е срам! Слава Богу раждането мина отлично, щастливо попитах дали сега може да спя. Е, познайте какъв отговор получих? НЕ МОЖЕ! Хвърлена в коридора на носилка, зъзнеща, слушах какво се случва със следващата родилка и с по-следващата…. Не беше забавно, повярвайте ми! След 3 часа дойде една мърлява санитарка и ме закара до стаята. Аз и казах, че съм гладна. Отговор : ” НЕ СЪМ ГОТВИЛА ТАЯ ВЕЧЕР!” Не последва смяна на нощница, ама че лукс нали?! Чух името си отвън и скочих, съответно всичко стана в кръв, но аз отидох до прозореца и казах на майка ми, която беше отвън : ” ГЛАДНА СЪМ!” Момичетата в стаята веднага ми дадоха бисквити, мляко. Влезе мърлата и се разкрещя, че сега трябвало да чисти по мен, а пък и нощница да ми дава. Трябваше да се моля на поредната акушерка за лигнин. За обезболяващи да не питам, но аз, подготвена от майка си, си носех и си пиех аналгин, просто такова имах. Имах огромното щастие да ме изхвърлят на третия ден. Повярвайте, наистина беше щастие. И хоп, прибрал си се в къщи, бебето повито и нахранено, кротко си спи и цъфва на вратата дежурната лекарка за района и започва да го разповива и съответно то започва да реве…..защо?! Въпроси без отговори. Тъжно. Това ми се случи точно преди 23 години. Имаше и още КРАСОТИ, но не ми се разказва повече, защото много се натъжих. Разбирам, че нищо не се е променило. Оказва се, че съм имала огромен късмет с второто си раждане. Сестрите бяха много мили, докторите също, но все пак бях в частна болница и това се очакваше, но….. Не мога да разбера, ама наистина не мога, защо хората работят такива професии, а в същото време мразят и самите себе си?! Акушерки, учителки, ама това са страхотни професии, но не за всеки. Не го работи. Иди, стани една чистачка и ще се сърдиш на метлата, нея може да я блъскаш колкото си искаш! Аз самата се отказах от професията учител, защото установих, че нямам търпението и защо да измъчвам 20 невинни същества, а и себе си. Забравих да спомена, че имаше и нещо хубаво при първото ми раждане. Имаше една санитарка, която идваше до леглото ми, докато аз се гърчех от болки и си хапех ръцете за да не викам, за да не съм лигла и ми мокреше лицето и устните с вода и ми разказваше за нейните раждания и как всичко се забравяло след като си видиш бебчето и т.н. Никога няма да забравя тази жена. До като бях там, не я видях повече.
Тъжно е мили хора, че си мълчим или по-точно си разказваме тези кошмари както се казва ”под сурдинка”. Трябва наистина да се КРЕЩИ! И за това казвам и ще подкрепя една такава кауза и ще помогна с каквото мога, но КРЕЩЕТЕ мили жени! Крещете и вие мъже, защото това са вашите жени и вашите деца! И пак се сещам за тези вещици в болнични престилки и си задавам въпросите : От кого са родени? Не са ли раждали?
Борба трябва!
На всички пострадали жени ще кажа, че ужасно съжалявам и споделям мъката ви, а на Бистра, че се радвам, че има жени, които не са били мъчени.
Шейново – София. 2005 г.:
Завряха ме в изолатора с циганките, защото някой при прегледа на вратата беше решил, че единичен случай на разстройство при контракции е ужасяваща инфекция. При положение, че съм най – посещаващият лекари човек и имах всички документи за постъпване, плюс всички допълнителни, отнасящи се до това, че съм ЗДРАВА и с бебето всичко е наред.
Същият този някой, който ме прегледа при влизането, съвсем лежерно е пропуснал да види, че бебето последният ден е застанало напряко и няма да може да излезе при никой случай по нормален начин.
В момента, в който влязох в изолатора с чантата, сестрата ме погледна с отвращение и каза така, че да я чуят всички “А ТАЯ ПЪК КАКВА Е” – това може би, защото в младежките си представи си мислех, че те са длъжни да ми помогнат безплатно, при гарантираното безплатно здравеопазване. Хахахаха, колко горчиво се смея сега на младото си аз.
Мъчиха ме с инжекции за разкритие за нормално раждане 12 часа, колко болки изживях, само аз си знам. На 12тия час сестрата дойде и понеже искаше да си ходи вече, а аз съм неин случай, и не раждам МАМА МИ, ми каза – еди как си напъвай, макар че ясно съобщих, че нямам абсолютно никакви напъни, разкритието ми остана винаги никакво.
Предполагам това още повече е усложнило състоянието на бебето, което е тикано с ръцете на акушерката по корема ми, плюс наставленията от нея да напъвам. Аз обаче продължавам да не раждам. Няма как да излезе бебе с голяма глава, застанало напряко.
След едно известно време професора от горния етаж се присети, че нещо не е наред при мен и докараха портативен ехограф от “нормалното” отделение с белите хора.
Аз вече не знам на кой свят се намирам от болката от контракциите, предизвикани с медикаменти – ок, последни нареждания секцио по спешност.
Занесоха ме в залата за операции, проснаха ме на масата и започнаха да ми се присмиват над главата, че си държа краката нагоре. Аз виждам в последствие, че съм си вдигнала единият крак, явно ми е намалявало болката. Не знам, почувствах се като последното животно. Куче – по – долно.
Започнаха да ме режат, стигнаха до бебето – от там започват да дърпат бебето от мен – двама човека го теглят и не могат да го извадят, защото е заседнало в мен – пиша и плача :_( – аз почти припадам, вдигам 40 градуса температура от стрес и от операцията и там вече стана панаира. Тука вече явно почвам да умирам и аз и бебето, защото всички се събират от всички операционни идват лекарите, сестрите и изглеждат уплашени. Аз припадам, след малко се свестявам, точно когато вадят бебето – то не плаче.
Аз започвам да заеквам, защото не мога да говоря, някой ми казва – бебето е добре – 3800 кг и 54 см. И това е.
Зашиват ме и ме изсипват обратно в интензивното. Заспивам от изтощение и сутринта ме карат сама да ида до стаята в изолатора.
Не ми дават бебето. Обяснения няма.
Идва главният лекар – извинявай, вика, че са те сложили в изолатора, ако искаш да те преместим. Аз не мога да дишам. Не искам да се местя никъде.
Къде ми е бебето – ами то имало проблем, било много измъчено от това лошо раждане и ще остане в дарения от Бриджит Бардо кувьоз на кислород. Но можеш да го видиш ако искаш.
Отивам – бебето голямо, бяло и маха с ръчички. Две топки памук му залепени с лейкопласт на еднодневната кожичка около очите. Бялото бебе с червеното одрано около очите. Единият памук се е разместил, аз се оглеждам бясно, не виждам никой и намествам памучето на окото, знам, че се ослепява от кислород в кувьоз. Няма на кого да кажа, отивам в леглото и припадам пак.
Идва панаира и започва да ми обяснява, как не могат да ми дадат болкоуспокояващи за болката, защото нямали, но ще ми дадат Нивалин,който бил много скъп. Аз съм с 39 градуса температура. Не мога да си тръгна от там, защото бебето трябва да стои поне седмица в кислород.
През нощта чувам писъци, пищи моето бебе, познавам го. Ставам с шевовете, не мога да дишам от болки, но отивам до стаята с бебетата и виждам полуотворена врата, през която ужас! една сестра подмята бебето ми, това което е преживяло ужасно раждане – пляска го по масата и му се зъби и крещи АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ДЕ< АЙДЕ ДЕ! Боде го и не намира явно вена и го върти и пляска по масата, не ме вижда, че надничам. Отворих врата и се разревах ужасно, видя ме, стъписа се и тресна вратата. Младото ми аз не каза на никой. Изписаха ме и написаха в документите – НОРМАЛНО РАЖДАНЕ със секцио
Детето ми ще стане на 10 тази година, без увреждания е, как сме живи и двамата, не ми ясно.
Ясно ми е, обаче този изрод от телевизията какво е правил и как не и е пукало, защото го е правила и преди.
Забравих да добавя, че НИКОГА ПОВЕЧЕ няма да раждам деца, никога! Отказаха ме.
Ами отношението към родилките много зависи и от отношението на самите родилки към персонала. Това забелязах аз като минах два пъти от там. Има родилки и Родилки. Вторите са ум-да-ти-зайде, навират се навсякъде, пречат на работата на екипа с ‘познания’ придобити в бг-мама, заяждат се, все знаят повече от всички, нахални са, нямат нито възпитание, нито култура. Лично аз при моите две посещения на родилното забелязах такива безумни родилки, че само си повтарях ‘добре, че не съм лекар, добре, че не съм акушерка, щото тая щях да я размажа с камъни още на второто изречение”, което излезе под формата на змии и гущери от устата й. мен лично никой нищо лошо не ми направи докато раждах, освен да ми помогнаха всичко да приключи успешно за мен и бебето. Нико не ме нарече лигла, може би защото не се лигавех, никой не ме щипа, дърпа, скуби, всички внимаваха за моете състояние и на бебето ми. На изписването се разделяхме като приятели, които се познават от години. Та монетата е с две странитова искам да напиша!
Но да работиш по 24 ч. И едната ти работа да е свързана с бебета е непростимо не за жената, а за държавата допуснала това да се случи! Отново, за пореден път съм засрамена, че докараха любимата ми България до тук и отново чувствам безсилие да променя това и ми е много мъчно за такива като Тази акушерка, принудени свръх силите си да издържат сами цялото си семейство. И не, не оправдавам действията й, просто ми е съвестно, че има много много като нея, които ходят между нас и децата ни.
Това е единствения нормален пост! Браво! Всички пикли, които са писали са едни глезли и нищо друго! Злобни същества на които и едно дете им е много, защото и него ще възпитат като себе си, т.е. като зверче, което ще е НАЙ! А същите те са някакви лигли-чиновнички с огромни незаслужени заплати, незнаещи какво е мизерията на акушерките, за които няма почивен ден, нощ, празник и възможност да си целунат децата на празник…. защото “бачкат” за 400-500 лева. А вие, кигли, дето оплювате акушерките, не заслужавате да възпитавате деца! Злобата ви е нечовешка!!!
Ти, пенсионере, си същият дебил, който е способен да направи, каквото е направила тази акушерка, и то без да му мигне окото. Никой никого не кара насила да става акушерка. И точно така, както ти не си в състояние да съчувдстваш на майките с тук разказаните истории, така и ние не сме изобщо склонни да оправдаваме изродщините на тази или други медицински лица с обяснението, че работели на празници, нощни смени, за малко пари и не можели да си целунат децата на празник. Хора, работещи на такъв режим има много и навсякъде – но това не е оправдание. Ако има злоба, то тя е в теб и във въпросната акушерка. Като не ти издържат нервите ритай мебелите, блъскай по стената…Ти изобщо осъзнаваш ли какво е направила тази жена?!
Господин пенсионер на всяка жена раждането e много различно!!! Ako някои жени раждането е 1 час на други може да е и два дена!!!
Шоши, има майки, които са осведомени, не виждам нищо лошо в това, човек да иска инфомация и да изисква. Хубаво е, че си имала добро раждане, дано всички занапред да са така, но придобита информация от БГ мама или книга е доста по-добре от пълно и формациионно затъмнение, както е било преди! И нямаш право и да питаш! А относно лигавенето – как може жена с контракции да се лигави?! Моята приятелка роди в БГ преди 4 години. Бебето вече се показвало, но са и казали -: Айде какво се лигавиш, качвай се н втория етаж по стълбите!! Като легнала на масата – бебето излиза за 10 сек! Всички се изплашили, но замазали положението – ейййй браво бе момиче, Колко бързо роди! Това че се е гърчила по стълбите обаче е лигавене!!! Ай стиктир!
Това е някакъв ужас, тук не ти дават да ходиш до тоалетна, абе да ставаш от леглото изобщо в момента в който знаят, че бебето излиза.Следят постоянно за стадия в който се намира бебето!
Имах възможността да раждам в България и в Германия – мога цяла книга да напиша колко голяма разлика има . Само едно ще напиша -в България раждането ми в Тина Киркова излезе 1400лв. А в Германия -0 € безплатно,а отношението беше все едно съм платила 1000 000 € .
С ужас се спомням раждането в България , а в Германия разбрах какво е да родиш без болка и да не искаш да си тръгваш от болницата .
И аз съм раждала и в България и в Германия, разликата е от земята до небето. Няма такова противно същество като българския лекар и акушерка и прочие, толкова е изпростял народа ни, толкова е с танал долен, че едва ли някога ще се завърна в бащината къща, едва ли!!! В БЪлгария освен обиди и грубо отношение, дори според мен абсолютно непрофесионално, дебилно, арогантно и каквото ооще се сетите в отрицателен аспект, друго не срещнах. Простотия, това мога да обобщя с една дума и то голяма простотия. Как може да искаме по- голяма раждаемост, да искаме повече деца за България, дори Г-н Министър Председателя да ни приканва да раждаме деца за тая пропадаща Държава, а дори да не се полагат най- елементарни грижи за жените, които носят бъдещето и го раждат с толкова мъки, да не се уважават, да се принизяват едва ли не са някакъв изпаднал боклук!? Да оставим на страна детски надбавки, да оставим всичко останало – материално, там е ясно положението, но защо поне да няма едно елементарно уважение, най- вече като към хора. Не сме били толкова важни като сме беременни или като ще раждаме, да така е ОК, не сме специални, но не заслужаваме ли най- елементарно уважение поне? Уважение, което заслужава всеки един човек? НЕ!!! В родилните домове в БЪлгария родилките дори не са хора, те са “прасета”, те са някакви си там курви дето им било лесно като са си отваряли краката и сега отиват да “изсерат” бъдещето на българия!! Ето това произлиза от вашите реплики мили наши Доктори и акушерки и прочие болничен персонал!! Но като гледам как върви раждаемоста в България много скоро родилките ще станат наистина специални, защото ще са много малко! Аз лично повече деца за България няма да дам! А тези които имам и те не са за нея!
Да, как е възможно да има равенство между раждане и сране!! Ужаяващо!!!
Аз пък имах две прекрасни раждания. Първото с епидурална, без да усетя и капчица болка. Второто без упойка, родено за 36 мин. С помощта на добри акушерки, без болка и с уникално отношение и уважение. Не съм щастливка, просто родих в чужбина, където лекарите си вършеха работата с внимание и любов. Пожелавам на всяка една жена да роди така!
Винаги като чета такива статии и коментари, особено от жени, с които сме раждали в една и съща болница, направо се изумявам!!!
9 дни престой преди планирано секцио в Паталогична бременност, тежка операция и още 10 дни в родилно – почти месец откарах в Тина Киркова и имам наблюдения върху отношенията в различни отделения. НИТО веднъж не чух някой да вика, крещи или да си позволява волности с момичетата!
Вярно, една девойка щяха да я ошамарят здравата, но само защото си беше пуснала прекалено силно системата, за да течала по-бързо, и в резултат на това изкървя в 7 месец.
Бях без избор на екип и не съм дала стотинка извън официалната тарифа за престой в Родилно. Детето не ми го даваха, защото бях тежък случай, но информация получавах на всеки 3 часа, когато носеха храна за другите бебета + официалната информация всеки ден в определеното време + информация от дежурната нощна педиатърка.
Няма човек от спешния екип, който да не беше минал да провери как съм, лекарките, които ми правиха секциото идваха абсолютно всеки ден. Не съм ничий човек и нямам връзки.
В същото време чета ужасяващи неща за същата болница и нямам никакво обяснение.
Сама го каза 9 дни, планирано, проблемна бременност в патологията. Нормално да ти обърнат повече внимание. Я влез в 11 часа вечерта в Тина Киркова и събуди дежурните за прием. Новичка лекарка не може да ти намери шийката на матката и бърка като в каца с мед, след което се отказва и вика по-опитна лекарка. Еми то ти не си за раждане, zaшото нямаш разкритие! Е как бе хора, като имам контракции. Добре, че им казах, че съм с избор на екип, та ме приеха. После една 50 годишна акушерка, щото иска да спи ми вика – Абе ти щом така пъшкаш (не съм викала, а съм пъшкала) на 2 см. разкритие какво ще правиш на 8. Викам й -Боли ме, пъшкам си!!! Оная се муси. Слава Богу и свърши смяната и се разкара, и дойде едно младо момиче. След това не съм имала проблеми, но съм сигурна, че в зависимост от смяната може да се разкажат какви ли не истории.
Мили жени,не можах да изчета до край повечето истории,защото ми става лошо от описанията,но не се съмнявам в истинността им.Явно аз съм била късметлийка и с двете си раждания!Или което по-би ме радвало,ако екипът на русенското АГ е за пример на всички гореописани…Раждах по времето когато всички очакваха нещо да им се бутне в ръцете!Но аз категорично забраних да се плаща на когото и да било,поради простата причина,че това им е работата и получават заплати за да си я вършат както трябва.
Пожелавам на всички жени безпроблемни раждания и добри екипи!
Историята е ужасяваща, а коментарите потресаващи. Аз също съм чувала подобни истории. Радвам се, че родих и двете си деца Не в България, беше уникално и страхотно преживяване!!!
Шоши, няма оправдание за поведение на професионалист, което включва вулгарно отношение, обиди, унижаване достойнството на пациента/родилката и причиняване или допускане на ненужна болка. Това е не само непрофесионално, но и говори за проблеми като прегаряне на професионалиста или по-опасни дефицити. Дори в ситуация, в която пациент се “глези”, един професионалист няма право да нарича въпросния пациент “лигльо”, да щипе, да отказва обезболяващи и прочее извращения. Има си и цивилизовани начини да изразиш неодобрението си – не сме на детската площадка, а пациентът, родилката – това е един изключително уязвим човек в повечето случаи. Аз съм била свидетел на грубо отношение към страдаща жена в родилно отделение, докато самата аз в същото време лежах и се чувства като окървавена мръвка на месарския тезгях. Всяко повикване на акушерка се считаше за глезене и повод за неглижиране. Дали съм имала основание да търся помощ и да се страхувам? Не знам. Знам, че бях след тежка операция, за която чак две години по-късно ( по повод на втора бременност) бях уведомена, че е протекла много тежко, с кървене и опасност за живота ми. Болките ми не са били въображаеми при вътрешно разкъсване. Но и да бяха, бях в изключително тежко емоционално състояние с бебе, за което не се знаеше дали ще оцелее и което не можах да видя повече от 24 часа след раждането (дори един поглед нямах към детето при раждането). Напълно нормално е жена в моето състояние да е свръхтревожна, да търси информация, да се страхува. И да има болки. Но не, обезболяващи не ми се полагаха. А когато дни наред никой не ми сменяше абоката и мястото се възпали, само дето не ме наругаха, че поисках да го сменят. На следващия ден друга акушерката, която го смени, възкликна: “Ама това си е отворена врата към инфекции”. И пак тя също искаше да избегне това неприятно задължение, но аз настоях.
Не искам да поставям всички под един знаменател. Имаше и много добри жени, които ми помогнаха много в тежки мигове
LUNNEL абсолютно си права, че на простотията да отговориш с простотия, не е нормално и е непрофесионално, но работата те научава на доста неща, както и на това, че ако не изкорениш в основи желанието да ти пречат да работиш, сам започваш да си пречиш да работиш. Верно, че всеки случай си е специфичен, но с годините медицинските лица развиват рефлекси, автоматичен, що се отнася до досадниците между пациентите им.
Интересно е, че всички сравняват раждане в България с раждане в чужбина, но не си дават сметка, че като са раждали тук са се държали коренно различно от начина по който са се държали там. Иначе мога да ви разкажа за предизвикано раждане в Англия на една приятелка, която съди болницата след ражданетоо, щото беше много “хубаво” и на светлинни години пред нашите родилни отделения може би. Късмет изкара, че поне взе маса пари накрая, не че я успокоиха, не че върнаха първородната й рожба, но все пак беше някаква утеха, ако й се беше случило тук освен мъката и пари нямаше да види насреща.
Не това имам предвид обаче, просто твърдя, че нашите родилки като раждат в Бг си мислят, че всички са им длъжни, а като излязат да раждат в чужбина, ела виж, по-ниски от тревата по-тихи от водата. Пак казвам монетата има ези и тура. И Не ми обяснявайте, че ако се усмихнете и обърнете на шега нещо, което някой от екипа ви подхвърли, няма да завъртите ситуацията в своя полза. Но не, тук всички очакват от лекарите и сестрите какво ли не, без да си дават сметка, че с нищо не са им длъжни, а се държат към тях точно така. Не знам, аз не бих понасяла такова неуважително отношение от пациенти, затова може би не съм и лекар, нивото ми на търпимост е много ниско за простотия и винаги намирам начин да си я спестя, ако въобще се стигне до там, че да трябва да я понасям.
Всъщност лекарите и сестрите ми дължат уважение, каквото се дължи на всеки човек. Още повече ми дължат грижа като към пациент. Имат си и етични правила, които са окачени на стените на заведенията, касаещи правата на пациентите. Лично съм ги чела,включително и онова правило за недопускане на излишна болка, когато тя може да бъде избегната. Няма поведение, което може да оправдае реплики като “като го прави не рева, нали”, “стига си се лигавила, ма” и прочее. Лекарите и сестрите са ДЛЪЖНИ да избягват и да не допускат подобно поведение. А то е практика. Тези забележки съм ги чувала включително и с игрив тон. А как да оправдаем отношение на професор, който пред цяла зала с непознати за мен хора се опитва да ми се “кара” и ме обяви за ромка, което явно трябваше да ме накара да се засрамя, че съм си позволила да забременея година и половина след първата бременност). Аз направих точно това, което сте написали – обърнах го на шега. Но това не беше правилно. Изобщо не беше правилно да обръщам на шега неуважение от непознат пред тълпа непознати хора, които се предполага, че трябва да се погрижат за това да родя без проблем. И лично бях свидетел на това, как се прави гинекологичен преглед на момиче в същата стая, където се слушаха тоновете на бебето ми. Момичето беше уплашено и викаше. Стаята беше пълна с хора – жени и мъже. Лекари, акушерки, обаче на момичето не му пукаше, че това са “професионалисти”. За нея това беше стая, пълна с може, които й бърникат грубо. Овикаха я, казаха й прословутата реплика за удоволствието при правенето на бебета, след което обсъдиха на висок глас интимната й хигиена. Може би тя трябваше да се пошегува?
Напълно съм съгласна, че всички дължим уважение към здравните работници. Това е благородна професия. Но независимо от всичко един здравен работник не може да си позволи унизяващо отношение към пациент. Грижата за пациента не обхваща само грубото му закърпване. Здравето на човек е комплексно. Знам за случаи, когато лекари в онкологията поздравяват пациенти с “ти още ли си жив”. Пак казвам, не е достатъчно само да се полагат някакви грижи, ако в същото време невъзмутимо съсипваш психиката на човека и по този начин необратимо саботираш шансовете му за справяне с травмата, каквато е едно боледуване или проблемно раждане.
Дали някой ще ни чуе… изповеданията. … аз имам две дечица живи и здрави . Първото родих в провинциална болница приеха ме със силни контракции и 5 см разкритие беше сряда сутрин бях на контролен преглед. … родителите ми имаха небагоразумието да се познават със завеждащия отделение доктор , който беше почива в този ден… докторката която беше на смяна в този ден каза че няма да ме прегледа защото съм била “протеже” на шефа така се изрази…. и не дойде и така цял де и цяла нощ ходих в коридора на отделението….за нощната смяна дойде една възрастна акушерка ,която беше присъствала на моето раждане, с часове ми разтриваше кръста…. никога няма да я забравя тази добра жена…. (вече не е между нас бог да я прости ) и така на другата сутрин след почти 24 часа мъки дойде завеждащия лекар водите ми все още не бяха изтекли направиха го и се появи дъщеря ми… благодарение на негои тази акушерка…. След 6 години се появи и сина ми пак с приключенияв столичното АГ Св. София. Отидох през ноща с контракции на по-малко от10 мин но смалко разкритие….казаха ми че е рано номе приеха…. и се започна…. от сутринта навсекичас идваше различен Др. и ме” преглеждаше”…. така до 11.00 часа един реши че ще спука мехура да изтекат водите сложиха ми система която пускаше капчица на10 мин и на леглото та до 15.30 когато се появи Др.Панова никога няма да я забравя като се развика кой ми е спукал водите и ме е оставил толкова дълго време акодо 30 мен нямам разкритие за раждане операция има риск за бебето направо откачих започнах да буйствам сложиха ми инжекция и увеличиха капките на системата и след 15 мин родих отношението на акушерката беше ужасно видях си моето бебче и се успокоих за хвърлиха ме в коридора на една количка и така 1 час . Не ми дадоха детенцето през ноща да съм си починала на друия ден отивам да си го взема. .. не го дават…. да чакам неоантоложката имало усложнения….. беше здраво и добре изглеждаше… изчаках с голяма болка в сърцето. .. оказа се че бил повърнал и цялата нощ така спал лявата страна на личицето му беше изгоряла бяха го намазали с мехлем и си ми го дадоха…. и на третия ден сутринта ми казах изписваме те нямаме места ти си добре и можеш да си ходиш, а всички близки баха на работа познайте какво изписване беше стоях с бебето в коридора до1 3.30 докато успеят леля ми и мъжа ми да се освободат от работа и да дойдат да си ме прберат в къщи…. и така нямам нищо за спомен от изписването… само кошмара който преживях се запечати дълбоко в паметта ми…. никога не искам да се връщам вече там…. трябва да има психо тест или нищо такова за всички които работят в такова отделениеи въобще в болниците….
Момичета борете се против това! Нищо от тези неща не е нормално каквото то да ви разказват бабите ви!
Аз имах огромен шанс да родя във Франция. През трите дена престой в клиниката за нито една секунда синът ми не ми беше отнет. Таткото беше с нас същи нон стоп и му предложиха да среже пъпната връв и да сложи бебока съвсем новороден на голиа си торс за да свикне синът ни с миризмата на баща си. Това наистина беше най-красивия ден в живота ми, въпреки болката и шевовоте:)
Борете си защото всички български семейства трябва да имат право на това щастие и всички български майки на уважение!
‘Що, при теб не се ли намират?
Десислава, сериозно ли? Пациентката си настроила системата и затова си заслужава шамари от доктори и сестри? Ако това ти беше защитата на тази болница, по-добре недей да ги защитаваш повече 😀
Спомням си този ужас… по принцип в болниците са груби към страдащите – третират те така, сякаш пречищ и досаждаш. Особено противни са сестрите. В родилните отделения си е един истински ад – поне така беше преди двадесет години, когато родих. Спомням си един студент арабин, който ме наблюдаваще и ми каза ” какво крещиш, майка ми е родила 10 деца и не е викала “.Толкова беше гадно, че не искам да си го спомвям.
Имам 2 раждания в МД-София – в 2010 и 2013. И акушерките, и лекарите бяха на ниво – и при раждането, и след това, на етажа за родилки. Не съм платила и стотинка, никого не познавах и много се притеснявах първия път, след всичко, което бях изчела, че ако не си платиш и не си се уговорил и т.н…. Напразно. И двата пъти всички на смяна си вършеха работата отговорно и внимателно, а някои – и много мило.
Единственото грубо отношение беше на посрещащата в спешното, при която се попълват документи и се прави клизма. И двата пъти…
За акушерката, след всичко в предните коментасри, което изчетох, допускам , че може и да е наистина ” стил на работата”, отработена грубост . От друга страна, не знам защо се избягва темата за некоревктния и работодател. Работила съм в туризма на дневни и нощни смени – работа не особено отговорна, където масово си спестяваха да назначават достатъчно хора. По закон трябва да са минимум 4 човека, за да се въртят – днена, нощна, 2 дни почивка (първия вс си е за наспиване от нощната, ане точно за почивка), но там назначаваха по 2. На един да се наложи да отсъства и ето ти денонощни смени. Издържах, но на 20г и без да се налага да отговарям за живота на някого или да работя на шум. (Сега, на близо 40г не бил издържала – възраст!). Та се чудя как може болницата да се”разграничава” от случилото се, като е част от проблема – и тя, и всики такъв”пестящ” от персонал работодател, и може би Инспекцията по труда, която би трябвеало да следи тези нарушени, особено на такива визненопважни места. Ами нали някоя недоспала сестра може да обърка някоя инжекция, система… Колко ли такива случая има, дето не ги знаем…
И двете ми рaждaния – в Пловдивскaтa окръжнa болницa. Първото – до мен през цялото време седяхa две стaжaнтки и един изключителен лекaр, д-р Крумов. Второто – родих без лекaр , който зaкъсня, но в ръцете нa еднa опитнa aкушеркa. Децaтa бяхa при мен в стaятa и в двaтa случaя, a персонaлът – любезен и отзивчив. Товa обaче бе преди 24 години, без изнудвaния и плaщaния. Зaплaтите им и тогaвa не бпхa високи.
Родих в майчин дом през 2011 година. В пред родилно всичко беше ок. В родилното(чисто ново и лъскаво, модерно) ме оставиха сама не знаеща какво следва, какво да праяя или не. Когато контракциите станаха една продължителна,виеща от болка ги попитах дали да напъвам, те се наредиха пред краката ми, скръстиха ръце и казха”Ми, напъвай като искаш да те видиме какво ще направиш…” . Нямах време да отговарям, толкова много болеше… Родих, шиха ме без упойка, 14 вътрешни и 10 външни шева. В стаята хлебарки, мизерна баня където не можеш да се измиеш… За 3 дни не го правих на проблем, бяха не мили, но не и агресивни.
Нр разбирам защо когато не си харесваш професията или заплащането, практикуваш… Намери си работа която да ти носи удоволствие. Съжалявам, че гледх клипчето, сърцето ми се сви, плаках….
Преди 21 години родих сина си, който се оказа с много здравословни проблеми. ОЖИВЯ благодарение на грижите и адекватните действия на лекари и акушери от обикновената II градска болница в София. След по-малко от две години – пак там, родих второто си дете. Слава Богу съвсем здраво. И двата пъти не съм платила стотинка, никой не ме е мъчил, обиждал или безчинствал над мен. Напротив! Безкрайно благодарна съм! И не се чувствам изключение… не може само на мене да са се случили единсвените нормални и човечни доктори, и все така – цял живот да ми върви на всчкакви лекари?!
Наистина не разбирам какво се очаква от периодичните масови охулвания на лекари? И когато последният лекар си отиде от България -ко праим?!
Колкото до конкретния случай – не съм и няма да гледам видеото. Това не значи, че не е ужасно това, което се е случило и че по някакъв начин подкрепям въпросната акушерка. НО, ми е чудно защо – преди само месец или два беше, та защо не се вдигна такъв щум за една друга акушерка от смолянските села, която беше газила часове из снежни преспи, за да помогне на родилка…и съм убедена, че има още много като нея!
Говорете И за тях, моля ви!
Бъдете здрави!
Много ми е тъжно като чета през какво са минали някои жени, докато са раждали. Аз съм щастлива,че нямам такива ужасяващи истории. И двата пъти раждах в Окръжна болница в София. Първия път с избор на екип и епидуралнаупойка, втория без екип и упойка. И двата пъти край мен имаше истиски човечни хора и специалисти. Вторияпът без да имам уговорки, раждах през ноща, но това не попречи на невероятната акушерка Десислава Кръстева да ми дава кураж и да ме успокоява. Тази мила, сърдечна и крехка жена ще остане в спомените ми за винаги. И тук е мястото да кажа, че труда на акушерките е много по-тежък и натоварен от този на лекарите, а заплащането е като подаяние. Дано дърржавата се замисли и вземе мерки, за да награди хора като Моята акушерка с достойно заплащате на труда!
Така си е,напълно изпитано,пълно е с груби кисели лелки ,които грам не се замислят за чувствата на майките.Че трябва всяка жена да се чувства горда ,че е дала живот,а не унизена.Да не си измислят глупави режими,от 1 до 5 например бебетата в бокса,майките да си почивали.Не ни се почива,искаме да си гушкаме и гледаме децата,не да ги слушаме цяла нощ ревящи.Бебетата са си наши не на родилното,от момента на раждане детето трябва да е неотлъчно до майката,тя трябва да е на 100% наясно какво се случва с бебето,изследвания,прегледи,ваксини и т .н.
Стрес имала “акушерката” ,всички имаме стрес и сме заобиколени с агресия,това не трябва да избива върху най безпомощните,деца,животни,пенсионери ,който и да е.
Сърцето ми се къса, когато чета всички тези истории, съпричастна съм със всички жени минали по този болезнен път и съм благодарна, че аз не раждах в България!!! Колко тъжно звучи… В България обаче, в здравните заведения няма хуманност, няма човечност, а само лоши погледи, подигравка и болка, физическа и душевна!!!
Х, аз щях да я ошамаря оная нагла мърла няколко пъти, персоналът се сдържа. Докараха я в шок, кървяща в 7-мия месец след фитнес-упражнения, сложиха й 24-часова система. В момента, в който живна, почна да прави стойки знаем ли коя е тя, защо са я докарали в тази мизерна болница, нямало да яде скапаната храна, имала среща утре с приятелки, щяла да си пусне системата да изтече и да си ходи, колко сме прости да стоим в Тина Киркова след като има частни болници, където ще я носят на ръце… За бебето какви ги наговори – още ми се гади като си спомня. И това в Патологична бременност, дето момичетата лежат за задържане. Да продължавам ли още?
В болница Шейново, преди 10 години, родих в ужасни мъки първото си дете. Бях платила, но това нищо не променя. “Тая пак ще сере!”, или “Упойка преди 8 см разкритие не може!”, следва спиране на болки и контракции заради грешка с количеството на упойката. Разкъсвания, рязане, дори главичката на бебето имаше рана от ножицата – сега си има белег. “Роди, кърпят я. Ти какво висиш тук?” питат мъжа ми. Следват 7 дни, в които само няколко пъти получих бебето, без обяснения защо. Бебетата ги носеха в колички, които блъскаха едни в други. Неонатологията е на друг етаж, под нас, и цяла нощ слушаме как реват бебетата, ревем и ние, майките, защото през нощта трябвало да си почиваме. Аз не можех да ходя от болки, не можех да спя, разкъсванията бяха ужасни, докторите след това при прегледи са се хващали за главата как може такъв разрез да се направи. Сестрите, да са живи и здрави, ме носеха под рамо до тоалетната. О! Тоалетната! Десетки хлебарки по стени и под, тоалетна една за целия етаж, с кръв, ръжди, гняз, събирана там с години и немита пак оттогава! А коластрата ми замина в мивката цялата… Ходих да се моля да ме пуснат в неонатологията с надпис “Не чукай”, за да видя детето или за някаква информация. Един път влязох, казаха ми, че не мога да я накърмя, но мога да дам мляко в шише. Друг път ми се скараха, че кърмя цели 20 минути, тези гърди щели да ми трябват. За какво друго?!
Ревах, много. И не беше от хормоните, не беше от болката.
Второто го родих в Токуда, защото можело да кърмя през нощта – отиваш там в една стаичка и го носели. За три дни нито веднъж не успях да си взема детето, все “Не е удобно, в момента има раждане.”
Бебетата трябва да са при майките. Те не искат да си почиват, е, повечето, а другите е време да осъзнаят, че са родили.
Уважаеми “…”, не си бил бременен, та не знаеш какво е задържане на вода. Ми мълчи си.
Господ да е на помощ на всичките бъдещи майки в Б-я !!!
Имам две родени деца там и две родени в Канада. В Б-я се намират още в средновековието по обгрижване ( бивша мед. сестра съм ! ) на родилка и и бебе !!!!! И тука липсва персонал и сестрите дават смени една след друга , но никоя родилка не разбира това .
Кога в нашата родна страна ше се научат или да си припомнят най – вече , че в болниците се отива да се лекуваш , а не да мислят че пациента е златна кокошка достойна за малотретиране ! Същите сестри ,лекари снаитарки и доценти един ден ще си заминават от там и ще станат обикновен пациент да не забравят това !
Кураж бъдещи майчета !
Аз като баща на почти тримесечно – я си кажете, колко от вас изобщо не си взимаха децата (говоря за раждали последните 3-5 години), “за да си почиват” (по съвет на всякакви роднини от женски пол)… Защото аз бях свидетел как в родилно с примерно 10 родилки, нито една не спеше с детето си, половината ги виждаха за по 5 мин на денонощие, а останалата май изобщо…
Господин Генчо,
Вие, очевидно израсъл и възпитан в България, не можете да отделите едно от друго. Тук взаимните нападки са тенденция. Колкото и да ви обяснявам, няма да проумеете, че едното НЯМА НИЩО ОБЩО с другото. Нищо. Никакво поведение на майките, дори и преувеличено, както във Вашето изказване, не може да има нещо общо с поведението и задълженията на медицинския персонал. Успявате ли да го проумеете това или по български пак “тъпата мързелана си е виновна, че не си е държала детето при нея и е съвсем нормално акушерката да го пребие” ще си повтаряме едно и също?
Г-жо Кодзила,
Живял съм, учил съм и съм работил висококвалифициран труд по-голямата част от съзнателния си живот извън България – от САЩ, през Европа, чак до Азия… това по темата за стереотипите, личните нападки и за българското възпитание – прекрасно демонстрирани от Вашето поведение… Със здраве, виждам, че не Ви е по силите да вникнете в смисъла на 3 изречения текст, не възнамерявам да си губя времето повече.
А дори не искам да започвам темата за жените изгубили деца, лежали с месеци за да задържат дете, жени, които умират от болка всеки път, когато кърмят (аз, например), жените, които пищят от болка, когато ги разкъсват ненужно и им бият шамари. Побеснях. Идете си, Генчо, в ъгъла, смирете се, купете букет на жена си и недейте повече да се обяснявате.
В Тина Киркова бебетата задължително спят при майките си. Само първата нощ не спят при тях евентуално, ако си раждала през нощта, за да се възстановиш. Ако си раждала през деня и първата вечер спят при теб. Раждах преди 9 месеца.
Едно само не мога да разбера. ЗАЩО НЯМА ОСЪДЕНИ!!! Защо не спасите превантивно нас, бъдещите майки? Как няма да ви мачкат, като освен малко плач на място, друга реакция нямате? Не помислихте ли защо в Германия лекарите се държат толкова дорбе? ще ви кажа-защото там да си лекар, означава че си с единия крак в затвора. Това си е немска лекарска шега. Толкова много дела срeщу медици има там. А тук сме овце. Плачем тихо под завивките и не мислим, че дължим обезщетение на себе си и защита на бъдещите майки. Колективен иск направете, мили дами! Или е позволено да ви мачкат така?!
Имах щастието и късметът да родя в две различни болници в България по различно време. Първия път бях на 19 години преди 32 години във Втора градска болница. Докторите вероятно бяха много уморени, защото ги посетих в 01 часа през нощта, но бяха внимателни и за 1 час родих без никакви усложнения.
Вторият път родих през1989 г. в Майчин дом. Там попаднах на млади доктори и акушерки, като детето ми беше обърнато седалищно, но много прецизно ме прегледаха на видеозон, ехограф и на 10-15 минути следяха на монитор сътоянието ми. Не ме оперираха, а ме изчакаха близо 4 часа и родих отново без никакви операции, шевове. Докторите ме питаха често боли ли ме, имам ли нужда от обезболяващи. Различни доктори след това следяха състоянието ми и на бебето, и не спираха да се интересуват какво чувствам, дали ме боли. Поклон пред тези доктори, които не ме познаваха, нито аз тях, но цял живот помня имената им с уважение и преклонение . Истински професионалисти, които сега вероятно са в пенсия или другаде.
Да са живи и здрави!
i posle avtora na taia statia:
http://e-burgas.com/archives/62616
se pita za6to napuskame balgaria !?¿
tova koeto se raskazva ot tia rodilki tuka e realno i as im viarvam ni6to ne me uchudva tam (BG) i nai tajnoto e che nesamo v bolnizata e takavo otnoshenieto navsiakade e taka zatova balgarina varvi o ulizata kato valk i slava bogu ne sam sred tia valzi tam ot 6 godini
pozdravi na vsichki valzi i uspeh na vsichki rodilki :))
Ами мили майчета, след като прочетох мнението на всички тук мога да обясня на всяка една от вас защо е била подложена на лекарски тормоз. Извинявам се, но отново благодаря на Този Който Много Добре Си Знае Работата, че не съм лекар или мед, сестра в родилно отделение, щото то щеше да е мътна и кървава.
Жалко за вас, жалко и за дечицата ви, но живот и здраве, всеки има своята съдба и своите уроци, дано някой ден разберете с какво сте предизвикали “щипане, скубане и пляскане” (вероятно силно преувеличено от вашата фантазия) докато сте дарявали живот.
Бъдете здрави и усмихнати и запомнете от мен, никой не ви е виновен за нищо!
Шоши, Вие сте трол, това е ясно. Ще си помисля дали да оставя коментарите Ви защото могат да травмират някоя майка. Вероятно сте изключително нещастна личност. Като акушерката.
Шоши, неприятното ти менторско-назидателно поведение на всезнайко е отвратително. Писаниците ти са пълни с неуместни клишета. Приличаш на социопат, дразнещ се от всичко наоколо. Не те знам мъж ли си, жена ли си,но се моли да не те стигне, това което хората са написали тук. Ти нямаш представа, че когато една млада жена очаква раждането(особено първото)е доста уплашена и стресирана. Много често тези млади жени са объркани и притеснени от незнанието и очакване на неизвестното, отделени от близките си, притеснени за бъдещето раждане. Само човек, който е изпадал в такова положение, знае за какво става въпрос. Просташкото и арогантно поведение на някои от работещита в родилните отделение побърква допълнително и без това, стресираните родилки. Мога да те уверя,че изобщо не се съмнявам в това, което тези жени са написали тук. Знам го, защото имам преки впечатления.И като баща и като лекар.
Социопат не съм, нито клишар, но съм ментор, при това официално признат, с което се гордея. Явно съм и късметлийка, по вашите думи, щото не получих и един шамар докато се развявах из родилното. Пупу, все така да съм си!
Аз също съм впечатлена от вас г-н Докторе, за пръв път виждам колега плюещ колегите си. Много грозно, много показващо това, за което върви диалога тук. За беззащитните и уплашени майчета обаче ще се съглася, страшничко си е да идеш някъде и да не знаеш какво следва,но пък собствените ти самооценки да са толкова високи, че да не искаш да чуваш какво ти се говори, оправдавайки се с това, пред себе си де, че днес ти си велика, центара на света и вселената и всички да се въртят на пета около теб ако може. И са ти длъжни, и защо няма цветя и рози като по филмите ми само шамари и щтипаници.
Да, колегите ви са виновни, че нямат практика с пациентки настройващи сами системите си, нито пък с такива, решили, че спукването на водите им е виновно да не родят в близките 15 мин., ми да се мъчат още 8 часа и прочее, скролнете мненията нагоре надолу да видите за какво иде реч!
И тук спирам, няма смисъл да менторствам на тази сцена, обирам си клишетата и отивам да си се радвам тихичко в ъгъла, че попаднах на хора и родих нормално, щото можеше и Менгеле да ми се падне, какво ли щях да пиша тогава?!
И още нещо да добавя, срещу всяка сърцераздирателна история тук, стои насрещна страна, пред която ако момичето се изправи и трябва да повтори думите си, вярвайте ми, историята ще звучи пъти по-нормално и сдържано, ама нейсе, тук е интернет, изливаме си душите, както на нас ни е удобно и във версията в която главния добър герой сме ние.
Къде е клишето сега?
Шоши, надявам се не сте като досадните хора, които казват “Тръгвам си” и след това пишат още двеста коментара. Това със сигурност ще означава, че сте трол и сте дошла да притеснявате жените с болезнени спомени за лично удоволствие. Освен това, пишете с доста груби правописни грешки, което сочи, че сте необразована и не знам какъв ментор бихте могла да бъдете.Толкоз.
Споделените истории са потресаващи, за пореден път се убеждавам, че в България нямаше да имам такава лека бременност и раждане. Бях бременна с близначки, които се родиха с планирано секцио в деветия месец и веднага бяха донесени в стаята ми. На 18-тия час след операцията всички си бяхме вкъщи без усложнения. Всичко това се случи в страна от арабския свят. Болно ми е да виждам и чувам как всичко тук се разрушава.
Докато нещата се променят, единствения съвет който мога да дам към бъдещите майки е следния: направете всичко възможно да имате някой с вас по време на целия процес на раждането и възстановяването. В най-добрия случай това ще е бащата на детето(но ако това е абсолютно невъзможно, някой много близък – майка, добра приятелка, тн).
Това са допълнителни разходи и тежест, но напълно си струват.
Това би трябвало до голяма степен да намали риска от своеволията на персонала, защото човека който ще е до вас ще има по-добра възможност да се възпротиви срещу всякакви безобразия.
Отделна тема е, че присъствието на бащата на раждането може да направи връзката между двойката(и между бащата и детенцето) още по-силна.
Успех и не се отказвайте от децата – заедно с тях можем да променим България 🙂
Имам две деца. И двете родих платено, по предварителна уговорка, от страх, заради подобни истории. И с право! Въпреки плсщането, което ми осигури чудесно отношение от екипите работещи с мен, не ме подмина кошмара на раждането в БГ болница. Първият път бях много млада, наивна и неосведомена датаилно какво и как ме очаква. Избрах и кофти болница ( Шейново) и още по – кофти лекарка. Тя ме убеди да предизвика раждането преди термина, без никакви медицински предпоставки: ” Що не дойдеш да си раждаме в неделя? Тогава съм дневна!” Последва страшен КОШМАР! Упойката ме пусна, а всички опити да ме накарат да родя се извършваха с ясното убеждение, че съм още под упойка!!!!! Никой не обърна внимание, че крещя! Ще ви спестя подробности, но родих след като с много мило отношение (както и при предишните мъчения) ми обясниха, че бебето се задушава ( по тяхна вина) и след 15 мин ще ми направят секцио! Анестезиологът!!!! Крайно некадърен в специалността си ми каза, че няма да ме даде да не режат вдигна ме, сеи ме клекнала на земята и ме натисна с цялата си тежест. Това наистина ме спаси. В следствие се сдобих с пъпна херния, ама кой ти гледа. Поне оцеляхме. Докато ми слагаха упойка попитаха мога ли да не мърдам или някой да ме държи. Казах, че незнам. До момента не ми бяха завирали огромна игла в гръбнака. Помолих един огромен лекар, който се мотаеше безцелно в залата да ме държи. Лекарката беше 35 кг с престилката. Той ми заяви, че си било мой проблем ако мръдна. Така съм щяла да счупя иглата в гръбнака си и да раждам по пътя за нневрохирургията в Пирогов. Обясних му, че аз ще родя в линейка, ще ми извадят иглата, но после хой ще лежи в неврохирургията с черепно – мозъчна травма причинена от мъжа ми, баща ми и свекъра ми. След като родих санитарката ми изстиска огромна марля с ледена вода на лицето, давейки ме, докато питах как е детето, което се задушаваше и ми заяви: ” Кво дете ма. Ти не си родила! ” той продиша, показаха ми го и вместо облекчение – шев и кройка. За бодоха ижлата и обещах нацследващия опит да избия зъбите на който се опита да ме шие на живо с крак. Пак ме заплашваха какво щяло да стане ако не ме зашият и аз тях със същото. Тогава се усетиха че съм без упойка. Провериха и пребледняха. Извиняваха се, но какво от това. Приспаха ме. Като се събудих гнусната санитарка ме бутнацв един ъгъл на родилното, от където изгледах как 4 жени, които не са си платили раждат! Не съм страхлива или гнуслива, но се благодарят, че ми се е разминало леко. Второто раждане: дълго проучване на лекар, болница, избор екип, информираност и адски страх. Страхотен избор. Много съм доволна до там до където можех да избирам, но другото…. Ужас. Приемно, отделение, акушерки, които гледат бебето – кошмар! Пак се нагледах и наслушах на изродини!
Да добавя за клипа на малтретираното бебче. Ужасно е, че е изтекъл, не мога и да си представя кошмара на близките. За гледащите подобни изродщини нямам думи, но след като четох историите тук и си спомних моите кошмари реших да го намеря и изгледах част от него. Исках да видя как точно го удря. Имах едно предположение и то се потвърди. Тази жена не удря бебе за първи път. Всичките и действия са толкова обиграни! Абсолютна рутина! Тя прави едно и също с всички бебета. Навира им шишетАта в устичките и подпъхва одеалцата под бебето и под бутилката така, че бебетата да не могат да изплюят бутилката. Това само по себе си е ужасно. Насилва ги всичките по този начин, а и може да се задавят. После, когато удря бебето, според мен няма ярост, а просто обиграно движение с кокалчетата на сит юмрук. Два три пъти и леко сътресения ще го приспи от замайване. УЖАСНО Е!
Простете кошмарният ми правопис, но писах на телефон и 13 години след първото си раждане се развълнувах доста и писах прекалено бързо! 🙂
Бебетата абсолщтно трябва да са при майките от раждането до изписването!!!
Така е в цивилизования свят! Какви въобще са тези отживелици и соц-порядки у нас??
До кога??
Хора, бъдете активни не само в оплакванията, а и с реални действия срещу реални лица! В това е истината и извода!
Аз родих през 2011 г. във Втора градска, без избор на екип. Мога да кажа, че всичко мина повече от добре. Не искам да изпадам в подробности, но наистина, от лекарите до санитарките получих само и единствено добро отношение. Явно трябва да се чувствам късметлийка. Но със сигурност, в една система като здравеопазването не би трябвало да съм изключение, а правило.
И аз имах неприятни преживявани с първото раждане-сина ми се роди 5,100 кг-АГ София/1993г. -“началото на прехода”.
Когато ме приеха,главната акушерка каза ,че съм с много голям плод и не и се занимава,че ме оставя вза др. смяна/бях с контр на 10 мин./
Клизмата така я правят,че се чувстваш ужасно,срамуваш се…
Зарязяхя ни в една обща стая няколко родилки…познатото на повечето-“кат си го правила ,да си мислила и т.н.ако си позволиш да викаш-обиди/сега на тези години-бих ги ошамарила,мобилен телефон-мъжа ти..но тогава нямаше,той въобще не знаеше какво става/
Аз ръмжах/не съм викала/,те ме гледаха стреснато-сега ми е смешно,но тогава..
Добре че имаше един стажант-мъж,той минаваше и се грижеше за нас,на няколко ни би нещо за да се забавят контракциите да издържиме до сутринта и обезболяващи,но се криеше от акушерките/вероятно щяхя дя го “изядят”жив…/
Така дочакахме сутринта,но на мен ми спряха контракциите и разкритието,имах късмет ,че ми се падна читав доктор ,който проведе раждането,включи ми системи и след 22 часа /общо/родих здраво бебе и само с няколко външни шева.
Друг е въпроса че ми го връчиха и аз не знаех какво да правя,нито как да го кърмя,абе нищо!
Нямаше и кого да попитам.
После се сетих,черпих една от циганките ,които чистеха и тя ми показа всичко!
През деня крадях пеленки за сина ,беше едър и като се напишкаше се намокряше до уши,
нощно време не се повиваха-от 20,00 до 08,00 ч
Между другото,докато раждах се бяха събрали 4-ма доктори и залагаха колко ще се роди бебето…спореха,а аз раждах и ги слушах,никога няма да го забравя!
В коридора лежах около 2-3 часа,не помня,но мина една циганка и ми накваси устата с вода-много съм и благодарна,но не я видях повече!
Второто ми раждане беше платено,не беше кой знай какво,но нямаше обиди от персонала.
Аз съ м ЗА камерите,но някой да ги следи.
Психо-теста също-не всеки става за тази работа,и трябва да получават адекватно заплащане.
Убедена съм ,че има и хора-лекари,впрез годините съм ги срещала,но има повече”говеда”,но сега воювам,тогава бях млада.
А на колко здрави хора им измислят болести,за да продават лекарствата на някоя фирма и да печелят телевизори и екскурзии!!!
Колко безмисленни изследвания се правят,за да се източат пари от касата?!
Всички го знаят,и управляващите!
Не ми се пише повече.Радвам се ,че е имало жени с късмет и при тях нещата са протекли нормално.
Трябва промяна,стига!!!
Лошото е, че от България си отиват добрите кадри (лекари мед.сестри и акушврки),а тук осстават тези ,изтормозени от живота ,изтормозени от грешния избор на професия и злите.Аз вярвам в истински злите и нечовечни хора,и за това трябва да се вземат мерки,независимо какви!!
Аз не съм раждала ,но майка ми ми е разказвала как е родила мен и по-голямата ми сестра (22/26) Не мога да си представя колко самотно,колко обидно,колко болезнено е било.Не мога да си представя ,че докато е имала зверски контракции,акушерките се затворили в тяхната стаичка и са си надули радиото,за да не чуват виковете и … и още разбира се и още…Нямам думи .. Само се моля на никой да не се случват подобни неща…
Аз имах голям късмет с раждането на моето прекрасно дете. Родих в София в окръжна болница “Света Анна” при др.Жекова. Страхотен лекар и отношение от екипът й. Родих буквално за 15 минути без никакви проблеми. Първият ден практиката на болницата е да не се дават децата на родителите им. На вторият ден след визитация ми го донесоха и акушерката ми обясни как да го кърмя, да му сменям памперсите, попита ме дали ще го повивам, за да ми покаже и накрая ми каза, че ако реша може да го вземат вечерта, за да се наспя. Болницата беше доста чиста и реновирана само храната не беше ок, но винаги можеше да е и по-зле.
Ето и моята история. Имам една прекрасна дъщеря, която родих в Майчин дом с екип на който беше платено! Повече деца не искам да имам не защото съм лош човек, а защото всичко което преживях по АГ болниците ме направи твърде сензитивна и страхлива.
Имах тежка бременност и прекарах в болница повече от 4 месеца…всичко, което разказват жените тук е истина! Лекарите и акушерките са “професионални” ИЗРОДИ. За да останеш жив и да получиш сравнително нормално отношение ТРЯБВА да си платиш или някой да се обади за теб.
През всички тези месеци видях всички страни на Лекарите и Акушерките. Могат да бъдат и човечни, но им е много трудно! Това до голяма степен зависи от начина по който пациентката се държи. Ако се спотайваш, търпиш болка, студ, глад, мърсотия и изобщо си НЕЗАБЕЛЕЖИМА и не пречиш ще получиш даже похвала. Някоя акушерка ще каже на някое “лигаво” момиче:” Виж тази майка как не се лигави и не създава проблеми!”
Осъзнах това, когато при предишната ми бременност бях захвърлена да родя сама в стая мъртвото си бебе. И вместо съчувствие получаваш нещо близко до досада…че им прекъсваш разговора, че им създаваш грижи, че точно сега ли бе момиче? А ти мислиш само за това как да оцелееш физически и психически.
Тогава разбрах, че отношението на нашите медици е платено. Добро или лошо зависи от възможностите на пациентите. ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО! Затова когато се прибрах жива и здрава с дъщеря ми в къщи и повече от 5000 лева дадени на лекари и помощен персонал, вече знаех че няма да имам повече деца! Съжалявам само за това, че не бях по-смела да се опълча срещу отношението!
Родих през 2012 в Токуда! Имам само прекрасни спомени от моя доктор, от акушерките, от неонатолозите, от отношението, от атмосферата…
Не мога да си причиня да гледам и клипа с изродът който млати бебето,
защото само раждането ми ми костваше две години ходене на психолог за да се пооправя,
но съм абсолютно сигурна, че го е правила и преди и че това е практика. С очите си видях тая какво правеше с моето бебе като му взимаше кръв в 3 през нощта.
– сестра си- взимаш 400 лв – ниско интелигентна си – няма камери – млатиш бебета, щото живота ти е смотан, мъжа ти те бие или е умрял и ти се оправяш сама и няма на кой друг да си го изкараш
Забравих по – горе да спомена тоалетната в циганското отделение в Шейново – само при спомена настръхвам.
А сестрата, която ми махаше конците от операцията седмица след това – при лягането на масата казвам “моля само да внимавате” – 5 секунди по – късно – изпускане на инструментите, ръката и се отмята и ме прасва по раната на корема и дръпване на конеца колкото е възможно по – силно и след това само едно нарочно издължено “извиняяяяяяяяяяяяявай”.
Майка ти мръсна, сега ако съм ще ти спукам черепа със същият този инструмент за махане на конците…
Цял живот травма заради това, че не съм платила.
Жената над мен е права – трябва задължително да имате някого до вас през цялото време, за да не се отнасят като животно. Пред двама човека няма после как да се направят, че нещо не се е случило.
Както моето раждане не се е случило. Например.
Не най-строгата присъда, линч за такива изроди, нечовеци, мижитурки, чудовища ! Камери и контролни органи във всички болници и детски заведения! Аз самата съм била свидетелка на грубо и немърливо (престъпно немърливо) отношение към новородени от акушерки и съм се вцепенявала от страх за отношението към собственото си бебе и живота му (на системи, с инфекции и грешно бита ваксина), ако посмея да реагирам. Драйфа ми се, реве ми се вече от тая гнусна уродлива кочина, в която живеем. Това с бебето Никол (не мога да си представя какво и е на майка му) не е единичен случай, това е поантата на реквиема за шибаното ни здравеопазване…
Разбира се не искам да слагам всички под общ знаменател – има човеци навсякъде, има страхотни лекари и акушерки, дори тук, в България, убедена съм, просто наистина са много малко и някак си техните усилия не могат да противостоят на обикновената гмеж от демотивиран и некадърен персонал по болниците. А решение има – камери и контролни органи във всички детски заведения и болници и достойно и добро заплащане ( и отношение) към персонала в тях. Все пак искаме децата ни да растат в уютна и нормална атмосфера, а това няма как да стане, докато в такива заведения не се привличат качетсвени хора (които към настоящият момент бягат с 300 към Щатите/ Германия). Трябва да има организации от нас, майките , за другите майки, и бъдещите майки, не само форуми като бгмама, а неправителствени институции, към които хората могат да се обърнат и които, понеже изразяват обща позиция и интерес, могат да представляват тези хора и да лобират за техните интереси , за общите ни интереси и подобряването на нещата ….
Чета и се връщам в далечната 1997 във Втора Градска Болница в София , нормално раждане след 26 часа контракции на 5 мин , които си ги изтърпях в къщи след разкази на познати за кошмара през които са минали . Като цяло раждането ми беше без проблеми , но не мога да кажа същото за след това . Беше ден петък и аз родих по обяд , същия ден падна първия сняг , поисках да ми сменят нощницата и да ми дадат допълнително одеало или печка за стаята при което получих следния отговор – ама ти какво си мислиш , виж колко е часа , тя домакинката си отиде , да ти донесат от вкъщи жилетка и одеало като ти е толкова студено …. Вечерта ми донесоха бебето / тогава все още ги повиваха в пелени /, всичко супер , гушкаме се под одеалото за да я стопля поне малко , по едно време я усещам , че цялата е мокра и отивам в сестринската стая да помоля да ми дадат пелени да я преобуя или те да го направят – ама ти какво си мислиш , че ще тичам да сменям пелени когато всяко бебе се напишка :O и така до неделя , когато не издържах и казах , че се махам без да ме интересува какво ще кажат те , защото от събота дъщеря ми се беше сдобила и с хрема . Второто ми раждане , същото място но 5 г по-късно , същите порядки , отивам с изтекли вече води с ясната цел да стоя колкото е възможно по-малко в предродилно и родилно . Родих 30 мин след като прекрачих прага само с акушерка , всичко нормално и наред , тогава виждам как тя започва да ровичка в стерилизатора – Какво правите ? -Ами взимам игра и конци да те шия . Аз и обяснявам , че не съм усетила да съм се разкъсала , а тя почна да ми обяснява , че аз съм никоя и нищо не разбирам , тя знаела по-добре от мен , имала съм разкъсвания и трябва да се зашият. Крещях като луда с крака вързани в поза V на масата , че не желая тя да ме пипа , а искам мнение на акушер-гинеколог дали необходимо шине , нямам идея колко време се разправяхме , но дотича един лекар и след като тя му каза , че ТРЯБВА да ме шие , а аз , че НЕ Трябва му казах , че държа да проври дали имам разкъсвания – е нямах , нито едно , само леко охлузване на шийката 😉
Лошо отношение , самочувствие на богове в родилната зала , липса на каквото и да е съчувствие и внимание към майката , това е , което мога да кажа . Има още много дребни неща като хигиената , но те не са толкова важни . Тогава се зарекох да нямам трето дете никога в живота си , но за щастие напуснах България , забременях и преди 3г. родих сина си със спешно секцио в Швейцария , дали има смисъл да ви казвам какво отношение получих и аз и детето ми ? Може би не е зле да се знае . Секциото извърши личния ми гинеколог , който следи цялата ми бременност в клиниката където той изражда пациентките си , топло и приветливо обяснение на английски / защото аз не говоря немски / какво ще се случи , стъпка по стъпка , среща с анестезиоога , който също обясни какви медикаменти ще ми бъдат поставяни и защо . Съпруга ми беше с мен всяка секунда от момента да постъпване в болницата , в операционната ми държеше ръката докато лекаря ми казваше какво се случва от другата страна на паравана . Когато сина ми изплака беше сложен моментално на гърдите ми за няколко минутки и след това в ръцете на татко му ги заведоха за първата баня в родилната стая където ги чакаше голямата ми дъщеря . Съпруга ми беше човека изкъпал за първи път бебето под наставленията на акушерката докато мен ме зашият , след това аз бях закарана в същата тази родилна стая при семейството си . Преведоха ме в стаята , в която щях да бъда следващите 5 дни , отново с цялото семейство и ни оставиха на спокойствие до 22 ч , когато тати и кака трябваше да си тръгнат за да можем да поспим . Няма да ви описвам обстановката , но това , което ме впечатли особено е как сестрите ходеха с по два слинга с бебенца вътре и обслужваха мамите , стаята за кърмене и обличане и къпане оборудвана с всичко необходимо за да обгрижиш сам бебето си , консултанта по кърмене , който ме посещаваше всеки ден , свиждането от 9 сутрин да 22 вечер , раздвижванто след по-малко от 24 часа след операцията , тишийната и спокойствието , които царяха . Иска ми се подобни неща да се случат и в България , иска ми се пациентите да знаят , че имат права и да си ги търсят без да се тревожат , че след това няма да получат адекватни грижи , защото според мен това е огромния проблем – СТРАХА, че ако поискаш нещо , което ти се полага ще загубиш шанса да бъдеш лекуван .
И на мен първото раждане през 1999г. беше кошмарно, в държавна болница, въпреки че бяхме платили на лекарката. Приеха ме в полунощ, тя дойде на другия ден по обяд, а дотогава при изтекли води никой нищо не беше направил. Бебето се роди лилаво, полузадушено, слава богу е здраво дете, нямаше последствия. Мен са ме шили толкова некадърно, че вече не мога да раждам по нормален начин. Естествено, никаква информация за това некадърно зашиване не ми беше дадена и чак, когато преди 4 години започнах да раждам второто си дете, се установи, че разкъсванията отпреди 15 години пречат. За хлебарките и мизерията в държавното АГО още имам кошмарни спомени. Токова видове хлебарки и в Студентски град не бях виждала. През нощта стояхме будни на светнати лампи, за да пазим бебетата, да не ги полазят гадините. Поне бебетата бяха през повечето време при майките. За съжаление, никой не показваше как се кърми, бутаха шишета на бебетата и моето така и не поиска да суче- 5 месеца се изцеждах и храних с шише- никак не е приятно. За второто дете беше ясно от самото начало- ще търся частна болница. Не съжалявам за платените пари- получих невероятно професионално отношение, без обиди, без крясъци. На всеки въпрос, колкото и да беше глупав, ми отговаряха, постоянно получавах информация от лекаря, от сестрите. През цялото време бащата беше с мен, присъства и на операцията, когато се разбра, че няма да стане по нормален начин. Изключително чиста болница, топла, към всяка стая си имаше баня, не се забраняваше къпането /за разлика от другата болница, където течеше само студена вода и нямаше крушка в банята, може би за да не се виждат пълчищата хлебарки/, всеки ден получавах чиста нощница, храната беше хубава /не се е налагало някой да ми носи от вкъщи храна/. Едно от най-хубавите неща беше, че не захранваха бебенцата с шише, а много подробно обясняваха и показваха как се кърми. Благодарение на това можах да си кърмя детето до 1,2 месеца. Също така учеха майките как да къпят новородено бебе /с първото ме беше страх да го къпя сама до 2-3 месец, малкото го изкъпах изключително уверено още на първия ден вкъщи/. Има и хубави АГО болници, въпреки че са частни…
..zatova ..az ne pozvolih da mi vzemat detenceto ..nito edna nosht..nito chas poveche otkolkoto se nalaga ..I kogato se nalagashe ( staqta mi beshe s prozorche pravo kum box-a kudeto e bebeto ) ..stoqh s glavata na prozorcheto I edna ot akusherkite ..qvno veche razdraznena ot nedoverieto mi kum kompetenciqta im..mi izvika “kaji!” ..I az se razkreshtqh..I kreshtqh vseki pyt , kogato iskah I ne mylchaj I ne si davah bebeto.. samo si povtarqh che shte pochivam sled tezi tri dni. .se edno ..no nqma da gi ostavq nito minuta nasame s bebenceto mi , koeto se rodi 2700kg… I se zamislih togava , kolko im beshe nepriqtno che sym tam I trqbva da si vyrshat rabotata kato za pred nqkogo.. ami jenite sled sekcio..I te li trqbva da se izmychat I da polagat neistovi ysiliq ..zashtoto naroda se e izrydil brutalno.. I vtoro , ako resha da imam veche shte zapochna da gi biq ..
Много мнения, много чудеса са се изписали тук. И аз съм раждала два пъти в Бг. Няма да разказвам, защото на мен самата ми писна да чета истории. Не е само в родилните отделения така. И като лежиш в болница с дете пак е същото лошо отношение. Не видях обаче, никой тук да предложи промяна на положението. Всеки се спасява поединично или като плаща, или като бяга в чужбина. Хайде, дайте да променим нещата. Не само да приказваме.
По – голямото си дете родих във Варна, в АГ – болница, през 1999г Лежах няколко месеца преди това пак там поради патологична бременност. В деня, в който влязох в деветия месец, ме изписаха с обяснението: “Каквото и да стане, вече ще можеш да родиш”. Постъпих една вечер с контракции, но не родих, на сутринта само ми казаха, че съм била на ходел, надупила съм се била и съм заспала. След около два дни ме събудиха сутринта рано за раждане, доцентът отказа да ми спука водите, при което лекуващата лекарка /жалко, че не помня имена/ му казва, че трябва да предизвика раждане, понеже имало опасност за детето /за какво, защо, как – никой не ти обяснява/. Доцентът отвръщ: “За каква, плодът нали все още има тонове”. Можете да си представите ужаса, който изпитах. Спукаха ми водите след още два дни, лежах в предродилно 6 – 7 чака, имах контракции, но бебе не се раждаше. После тоновете му спряха. Настана смут, защото никой не искаше да ме оперира – имах много околоплодна течност, а в тези случаи децата се раждали с малформации. Тези деца НЕ се спасяват, те се оставят да умрат. Везните наклони един стажант – лекар, сега известен вече във Варна – д – р Марио Давидков, който единствен! беше правил доплер на бебето и беше установил, че няма никакви малформации. Освен това в картона ми пишеше какво работя и благодарение на това решиха да напрвавят операция. Още помня, как трябваше сама да отида до операционна и акушерката ми вика да не се преструвам, че ме боляло, а ми бяха правили вливания за засилване на контракциите. В операционната си говориха, как “Тая сега не стига, че ище и спасим бебето, ами няма и да си плати”! Детето ми се е родило синьо, с три пъти превита пъпна връз през шията, по нормален начин никога не би се родило! Събидух се в реанимация, където на въпроса ми дали съм родила, ми отговаряха, че ще извикат лекаря. Казаха ми, че детето е живо една след около 24 часа. На съседното легло беше майка, оперирана по спешност след като изпаднала в кома, акушерките обсъждаха, че носела злато, пък дошла с неизмити крака . Вероятно е трябвало да се измие преди да изпадне в кома. Бебето беше на долния етаж, успях да го видя едва след седем дни, до тогава не го бях виждала. П ървия път, когато се довлякох по стълбите до неонатология, пишеще бебе и бях сигурна, че е моето. Майчинският ми инстинкт не ме беше излъгал – беше много подсечена и пищеше от болки. До седмия ден беше захранвана с изкуствено мляко и не пожела да засуче. Това не пречеше акушерките да откажат вечер да му дават храна, просто вечер не ни даваха шише с обяснението “Трябва да се научи да суче”. Цяла нощ бебето реве гладно и аз заедно с него. Бог да благослови жената от моята стая /тази с комата/, тя е млечна майка на моето дете. Имаще кърма, цедеше се и ми слагаше в бутилчица. За нея раждането беше второ и жената знаеше с какво да отиде в болницата, беше се подготвила Още тогава се научих да къпу бебе на течаща вода, на мивка, понеже когато идваха да го повиват, видяха, че тъкмо ака. А то беше ужасно подсечено от неонатология. Но го преобуха и то после запищя отново. Неволята ме научи да си го измия, да му сменя памперса, да си го повия наново. Второто ми дете се роди в малка болница, при приятелка на майка ми и раждането мина безпроблемно. Учудваше ме акушерката, която изрично помолих да не храни детето изкуствено, аз ще ставам дори и през нощта, за да се опитвам да го кърмя. Имах чувството, че на тази жена и доставя удоволствие да го нахрани предварително и когато аз се дотътря след ресекцио, за да кърмя, тя три,мфално ми заявяваше, че вече го е нахранила, за какво въобще съм отишла.Тя н епозволяваше да стоя, когато к ъпе бебето, не зная защо. Но този път аз си платих за ВИП – стаята, което ще рече да има топла вода, в която санитарките влизаха дененощно, за да си точат от бойлерчето, блъскайки вратите. Като цяло това раждане беше безпроблемно. Но и в двете болници отношението към родилките и от лекарките, и особено от акушерките беше безобразно. Някоя родилка викала, ами ще вика, като я боли. “Какво крешиш, ма, като се еба, не крещя”. Прагът на болка е различен. Като цяло, раждането в частна болница, е по – добър избор, ако човек може да си го позволи и има фактическата възможност да го направи /напр. раждането не е почнало в друга болница/. За останалите остава единствено да търпя отношение, близко до садизъм .
Всички имаме история, но какво от това? Пишем по форуми, а не там, на място да кажем мнението си. Нещата се променят с действия, а не шушукане по нета.
е, къде да пишем? и какви действия? всеки както може. който има предложение и знае – да каже!
Ами да ви кажа честно и откровено,наскоро родих първото си дете в пловдивска болница…Раждането беше секцио по спешност.Предварително си бях избрала лекар,който да го извърши,та нямах никакви проблеми,болките нормални и поносими.Идва другото обаче,останалата част от персонала,акушерки,сестри и т.н -пълна трагедия.Намираа им се цаката,като им дигнеш един скандал и като им покажеш,че си знаеш правата.Работата е обаче ,че трябва да ги гониш все едно не им е това работата,но съвета ми е мили дами,не мълчете и не плачете,а си искайте своето,внасяме здравни осигуровки с тази цел,на никой не сме длъжни,напротив!!!!
Към Пенсионер,
как не ви е срам……. такова обобщаване… всички, които се оплакват, са се държали лошо с персонала, че да се държи лошо той с тях?!
Как не ви е срам?!
Не съм лигла, това, на което бях подложена аз – го пожелавам само на най-големия си враг… Писна ми от оправдания, че парите са им малко, че трудно им било!!!
Ние, които отиваме там в най-уязвимото си състояние и им поверяваме най-скъпоценните си същества, да не би да се на Рокфелер дъщери всичките, че трябва да им се съобразявам АЗ с положението? Мен кой ме пита на колко места работя, какво трябва да изтърпявам, че да имам щастието да родя дете? Хайде, моля ви се… Писна ми… благодаря на Бог и на себе си, че не оставих скъпоценните доктори и акушерки да убият бебето ми, както настояваха.
Колко познато! На мен акушерката, която си позволих да събудя по време на нощното й дежурство /т.е. докато е на работа! / в Майчин дом в 1,30 ч.през нощта ми каза: “Недей да звъниш на доктора, той и миналата нощ дойде през нощта, ти си първо раждане, тепърва ще те боли и има време… Изчакай до сутринта ” – А аз си бях платила за избор на екип и си позволих да му наруша спокойствието на д-р В. Дяволов / за когото ще прочетете мнооого хвалби / от Майчин дом и го събудих… а той за разкош ми остави парчета плацента, и направих перитонит след един месец! Така че – право е момичето в статията ! Не си мълчете, а ги изобличавайте тези мислещи само за пари така наречени акушерки и доктори! Да не говорим за наглата анестезиоложка, която не ми сложи упойката навреме, и за една от акушерките на 12 или 13 етаж / вече не помня, а и не желая да помня!/ , която стискаше родилките за зърната, за да им демонстрира как трябвало да се кърми!Може и сигурно има и много достойни, и внимателни и предани на професията си доктори / като д-р Янчо Делчев / , но масово вече са : нямам думи!
Жалко за всички, които са позволили да се отнасят с тях като с животни. Жалко за всички, които не са успели да съхранят едни нормални спомени от раждането, а са наблегнали да запеметят всеки кошмарен детайл. И за огромно съжаление, ми идва да кажа, че начинът ни на мислене в голяма степен определя и начина на поведение. Сами позволяваме всичко това да се случва и никога не си вземаме поука, докато сами не си строшим главите.
За конкретната акушерка думите не ми стигат да изразя възмущението си.
Всяка раждала в България жена може да разкаже история, в която спрямо нея е употребено в голяма или малка степен, физическо или психичеко насилие. Като сравня моментите от двете и раждания – първото в Шейново през 2005 г. и второто в болница “Надежда” през 2014 г., разбирам че трябва да се нарека “късметлийка” в някои отношения. Достатъчно млада и достатъчно финансово неподсигурена, реших че няма да с правяна нещо специално и ще родя първото си дете като безброй други майки – без специално отношение, без VIP стая, без платен екип и т.н. Голяма грешка от моя страна! Не че – слушайки подобни истории – нямаше да се окаже, че я доктора го/я няма в момента, защото е в отпуск, я нещо друго….Но поне сигурно нямаше да съм в стая с още 5 родилки (което донякъде се оказа плюс, тъй като се подкрепяхм взаимно), в която хлебарките вземаха надмощие; нито да деля обща баня и тоалетна с още поне 30 жени и нагла ромка да ми думка по вратата с думите “Айде, ма!”, докато се опитвам да измия на часи тялото си след операция…Нито сигурно щях да преживея ужаса на предродлна зала, в която ме държаха повече от 12 часа, без обезболяващи докато не казах, че не издържам повече и ще заложа дори душата си за да си платя епидуралната упойка, и в която сестрата упорито ми викаше “Акай! Акай!”, което трябваше да възприема за окуражително напътсвие как да накарам бебето си да излезе при поредната контракция….Нито да изпитам истински ужас от настояванията на мъжа до себе си, когато каза, че иска второ дете, защото в мен веднага изплува спомена за унизителното преживяване със задължителните прегледи и хигиенизиращи процедури (дори ми е унизително да произнеса думичката кл___а). Какви ти приятни спомени – след като ме мъчиха да раждам 22 часа нормално и в крайна сметка се оказа, че трябва да мина под ножа, при това с пълна упойка защото от изтощение и стрес треперех така, че тресях оперционната маса, не помня нищо за самото раждане на сина ми. Видях го едва след 36 часа. Затова си казах, че независимо колко ще ми струва (пари се изкарват), ще родя второто си дете при възможно най-нормални и човешки условия. И ето, че сега мога да кажа, че имам някои щастливи спомени от ражданео на дъщеря си- как я сложиха до бузата ми след като проплака и я прегледаха, как я целунах и усетих най-възхитителното докосване до човек, как следях часовника и когато докторката каза, че ето това е момента, стрелките показваха 09:01 минута на 09 март; как докторите и сестрите в интензивното, а след това и тези в родилното отделение, се отнасяха с мен като с човешко същество, което има нужди, което изисква внимание, което изпитва болка и в това няма нищо срамно. Което има нужда от помощ. Щастлив спомен е и прегръдката на бащата на дъщеря ми и думите “Благодаря ти, обичам те!”, които ми каза, когато ме изкараха от родилната зала, защото е имал възможност да я гушне и да й се порадва…. Но независимо от коренно-различните истории за раждането на двете ми деца, никога не би ми хрумнало, че подобна жестокост може да бъде проявена спрямо толкова беззщитно същество, на такова място….Давам си сметка, че част от причината е в стреса на съвременното общество. Но като всяка друга болест, и тази може да бъде лекувана, огранчавана, а на подобни места и за подобни професии превантивните мерки са повече от задължителни. Защото цената иначе е страшна за плащане.Не просто камери в неонатологичните отделения, нито една акушерка не бива да остава сама с децата. Тези хора трябва да минават поне два пъти годишно на психологическо проучване, да им се осигурява възможност за почивка и програми за разтоварване на стреса от работата.
не два пъти годишно на прегледи, повече. и си права – трябва да им се осигурява нормален режим на работа – 8 часови смени, максимум 10. тук е момента българинът не само да пуска подписки за доживотна присъда на акушерката ( и това й е малко), ами да се опита да издейства нормални условия на работа за тези хора.
ДО коментара на “Пенсионер” – С този коментар просто няма какво да кажа освен да те посъветвам да си заминаваш на село и да си гледаш доматите, а не да говориш кой е лигльо и как акушерките са си прави, защото не взимат много пари а работят нон стоп. Родилките какво мислиш, че стъпват на столевки ли? В тая мизерна държава и тия мизерни заплати? Има хора и хора, едните са с призвание да правят това което правят и го правят с любов независимо от всичко и такива които мястото им не е там! За такива деяния заслужават да ядат бой и то сериозен бой, такъв до инвалидност.
След секцио, в реанимация, няколко часа след операцията, махнаха ни катетрите. Оставиха ни така през нощта/. Обезболяващи имаше само за платилите, другите – “полага ти се едно, избери си кога да го сложим”. На сутринта – пикочният ми мехур ще се пръсне буквално. Не мога да стана. Звъня на звънеца, след 20 мин. идва една жена, искам подлога. “А, не на мен, аз не се занимавам с подлогите”. Помислих, че е предала на тази с подлогите, но не – още час никой не идва. Звъня пак, идва друга “Добре” и излиза и така още няколко пъти. Помолих да ми помогнат да стана, обеюаха ни че ще ни раздивжат, до тогава не даваха никакво ставане. Общо 4 часа се моля за подлога или помощ да стана. Такова унижение не бях изпитвала никога през живота си, никога! След 4 часа когато вече ми донесоха подлога не успях да пусна нито капка, от стрес, от задържане, от болка. Два дни по-късно същата с подлогата ме вижда да ям ябълка и вика пред всички в стаята – родилки, лекари… “Ядеш а, ядеш, а после ще ме викаш да се..ш” (с характерен обрисуващ действието жест на ръката).
Безсилни сме! Нито парите, нито личният им жевот, нито манталитета им, нищо не ги оправдава. Държат се с пациентите буквално като с животни! По-зле даже.
Относно изборът дали бебето да е при нас или в бокса – нямаше такъв. През деня при нас, през нощта – в бокса – всички без изключение. Молехме се да ни ги дадат, заключеен беше бокса и само ни разгонваха из коридорите кресливи, недоволни от живота лелки.
Моето раждане беше проблемно, защото получих сериозен вътрешен кръвоизлив. Имах и разкъсвания, и епизиотомия. Но въпреки това се смятам за щастливка и късметлийка и знаете ли защо? Защото срещнат прекрасно отношение от страна на персонала. Те бяха също така професионалисти, които така се справиха с проблема, че аз дори и не разбрах, че нещо не е наред по време на раждането. Ако все още се чудите, прави сте. Не става дума за България. Това стана в една малка държавна болница в дълбоката италианска провинция.
С моето преживяване съпоставям разказите на майка ми и баба ми, от които могат да ви настръхнат косите. Едната е раждала през 1981, а другата през 1945 и 1948. Грубо отношение и небрежност, които замалко да костват живота и на родилката, и на бебето. Та лошото отношение и обидите към родилките в България не са новост. Една от основните причини да не пътувам до България през бременността беше страхът, че може да се наложи да лежа в болница и – не дай Боже – да раждам в България.
Има хора, които твърдят, че бабите и майките им са раждали и не са се оплаквали. Има и такива, които твърдят, че раждането не било геройство. На тях мога да кажа две неща кажа. Бъдете сигурни, че жените са се оплаквали, но не на вас, а на някой, който би проявил разбиране! Трябва да носите на ръце жените, раждащи и гледащи деца в България, защото това си е баш геройство!
Ужасна съм от видяното! Имах възможността да раждам в СССР-89 г. и в България 91г. Мога да ви кажа само, че разликата бе огромна.Разказвала съм на мои колежки, че съм благословена да родя в Русия първото си дете- навици, умения, чистота, внимание/детето ми бе записан за басейн- плуване/-всичко това получих ТАМ. Предродовите консултации бяха но ниво, следяха за моите килограми/напълнях с първото си дете 8 кг . и след като родих, бях като манекенка/. Ходех на уроци, където ме учеха-как да къпя детето, как да го кърмя, каква храна да му приготвям и много други полезни неща, посещавах фитнес за бременни …..представете си и това се случва през 1989г. Тук в България се върнах с години назад. Никой нищо не ми казваше на консултациите, напълнях с 25 кг-родих близнаци , добре, че имах опита от първото дете иначе…не е за описване…
Не вярвам някоя от жените да си фантазира или да се оплаква за глупости. явно наистина много зависи от късмета. имам две деца, родени без връзки, заплащане или нещо от сорта през 1996 и 1998 в кюстендилската болница. спомням си горката акушерка – 150 висока как ходеше до мен със банката на ситемата в изпънатата си нагоре ръка, защото трябваше да се разхождм, а аз съм доста висока. по време на контракциите псувах и ругаех, и персонала много се забавляваше и ме караше и мен да се смея. да, оставиха ме два-три часа да лежа сама на носилка, но ми обясниха, че така трябва и не съм се паникьосвала. не ми се ще да обиждам никого, не толерирам по никакъв начин грубостта и издевателствата над беззащитни, в този момент, жени, но ми се струва, че би трябвало всяка от нас да помни, че раждането е нещо АБСОЛЮТНО естествено и ако няма , и не се предвиждат усложнения не е нужно да присъства цялата болница. за всяка от нас раждането е нещо уникално, но за персонала е ежедневие и рутина, не може да очакваме трпетен възторг в очите им при вида на НАШЕТО малко чудо. ако в чужбина го има – да знаете, не е истински.( в момента живея в италия и доста мои познати родиха в последните години тук – всяка от нещо е недоволна – на една и изпопукали вените, на друга не дали на мъжа и да влезе, на трета се наложило да правят абразио на третия ден, така че и в чужбина ги има всякакви)
Аз моето мнение го споделих и доброволно се махам, щото това да стоите и да се надъхвате тук срещу лекарското съсловие и да оплюете всяко мнение различно от вашето е меко казано под нивото ми на търпимост. Който ме прочел, прочел, който разбрал, разбрал. Както казах, живи-здрави, другото се купува с пари 🙂
За раждането на моя син нямам много какво да разказвам, само да се благодаря, че попаднах на добър лекар, който не ме остави да се отчаям, а през цялото време се бъзикаше с мен и ме разсмиваше – а не платих нищо. Но за отношението на останалият персонал – лежах за преносване и след раждането … просто нямам думи да опиша. Особенно отношението на медицинският персонал в следродилното отделение …. как щипеха зърната на жените и им викаха на виж имаш кърма … а никой не идва да ти покаже как да поставиш правилно детето на цицата и като ги попиташ как се сменя памперс да ти кажат ей така – разтварят един памперс и го затварят пред теб, а как да хванеш детето, да го поддигнеш … и късмета да съм в болница по празниците между коледа и нова година и да видя как не им се бачка. Как ме забравиха и как щяха да изпуснат синът ми и как аз слизам за преглед в родилна зала, а те си играят хоро и карат една бременна в почти десетия месец жена да ги чака на крака един час. И откъде съм сигурна че и моето дете не са го били вечер докато е ревало ? Камери няма в стаята с бебетата, а трябва да има това е единственият начин да се предпазят от посегателство. Камери с онлайн излъчване, да могат другите членове на семейството да следят какво се случва докато майката си почива.
Всичко това трябва да се промени. Трябва да има обучителни лекции за родилките – да им покажат как се кърми, преоблича, преповива, къпе, гледа едно новородено бебе – особенно на първескините. И като влезеш в болница да ти обръщат внимание не да те захвърлят в някое отделение да те забравят и после да те питат – защо от три дни на това бебе тоновете са му зле , а никой нищо не е направил? А аз ли да ви отговарям на този въпрос, като не съм специалист в тази област ? Питайте ме за нещо в моята.
Има всякакви хора на този свят. Прекрасни доктори и персонал, прекрасни пациенти, но има и другата крайност. Незаинтересован персонал, на който му е писнало въобще от своя собствен живот, камо ли да се заинтересуват от живота на някой друг. Има и пациенти, на които ти иде да им лепнеш един, за да се осъзнаят къде се намират. Но не всичко е лигавщина.
Раждала съм в различни болници. И двата пъти по спешност със секцио.
Нагледах се и на доктори, и на персонал, и на пациенти.
Преди 10 години във Втора градска бях доволна от екипа в патология и израждащия ме екип. Но след това бях потресена от отношението на две дами от персонала. Само ще кажа, че бяха чудовища. Към останалите нямам забележки. Но причиненото от тези две дами все още остава в съзнанието ми.
Второто раждане беше в Шейново. Отново съм хипер доволна от израждащия екип. Но към персонала, който ме подготви преди това мога да изкажа само негативно мнение. В реанимация всички бяха прекрасни и отзивчиви. След това в родилното отново имаше крокодили, съсипващи първите прекрасни моменти на родилките.
Няма да изпадам в подробности. В никакъв случай не съм лигла, но мога да оценя доброто и лошото отношение, а такова има навсякъде. Всичко, което се разказва от родилките е абсолютно вярно. Всичко зависи от това, на кого точно ще попаднеш.
Аз раждах в Щатите. Цял ден сестрата беше до мен – младо момиче. Когато болката стана убийствена, точно докато чаках епидуралнатабупойка, тази 23 годишна сестра ме прегърна, стисна ме и ми прошепна, че човек може да извърши всякаква болка за няколко секунди и че след малко идва упойката, каза ми- стискай мен, когато те боли. И до ден се разплаквам като се сетя- това мило момиче, истински професионалист!! 12 часа не напусна стаята ми. Но имам една приятелка, която учи медицина в БГ. Тя споделя, че там ги учат на следното- сестрите са нисши същества, а болните са едва ли не боклуци, които те притесняват. Никога не трябва да гледаш сестрата в очите, когато и нареждаш какво да прави, а с пациентите да не говорим. Истина ли е това?!? Как е възможно?!? Не всички са такивА, но така ги програмират от университета?!? Невероятно.
За тези, които се чудят защо пишем тук – най малкото ще е интересно на бременните жени, които все още се ориентират за избор на болница.
Аз раждах в Авис Медика в Плевен. Избрах я, защото е частна и заради лекаря – д-р Бързашки. Лошо отношение към мен нямаше по време на раждането. Изтърпяха ми виковете в предродилна и истеричните крясъци в родилна зала. Съжалявам, че не запомних името на акушерката, която ме учи как да напъвам и да си следя контракциите. Много свястна жена беше.
Мисля си, че избързаха с раждането (с окситоцин), защото си имаха други ангажименти за вършене и че заради това малката трябваше да се роди с вакуум-екстракция, когато тоновете й почнаха да затихват. Но пък може и да греша – не съм лекар. И други, които пишат тук не са, затова е по-добре със съмнения да не се очернят хората. Като цяло аз съм благодарна на д-р Бързашки и бих му се доверила и за второ раждане.
След като излезе дъщеря ми, я почистиха пред мен и я сложиха на гърдите ми. Дори аз бях тази, която каза спонтанно НЕ!, когато ми я подадоха още голичка и току-що родена – шантави причини, няма да обяснявам сега. Но те ми се троснаха и ми я “набутаха”. После им бях благодарна за това, след родилното изтощение не съм била очевидно много адекватна. Прехвърлиха ме на една носилка, завиха ме и ме оставиха в родилна зала да полежа и да си почина. Нямаше други раждания след мен. Когато оправиха детето, ми я донесоха и пак я сложиха на гърдите ми да си я гушкам. Обадиха се на таткото да дойде да ни види. После ми я оставиха при мен в стаята – такава е практиката там, но са ми казвали, че ако не искаш, те гледат бебетата, а ти си доплащаш.
Храната и условията им бяха много добри, като на хотел. И като цяло персоналът беше търпелив.
Това, което не ми хареса обаче:
– епидуралната упойка ми я сложи някакъв стажант толкова немарливо, че болката от корема се прехвърли на кръста отстрани – все едно ме беше погнала бъбречна криза. И за упойка си платих, и ме боля зверски.
– аз си доплатих и за акушерска грижа за бебето през деня/нощта, защото тази такса беше станала задължителна, а акушерките не влизаха изобщо да ни проверяват дори. ако ги повикаш, не отказват, но и инициатива липсваше. аз понеже съм притеснителна, гледах криво-ляво да се оправям “слепешката”. Едната жена в стаята беше със секцио, никой не й помагаше да й подаде бебето за хранене, камо ли за повиване – полагаше се по едно къпане на денонощие и през останалото време си сам. И на мен толкова ми беше акъла, че не сещах. Ама първескиня, какво да правиш. Жената не спря да плаче от болки при всяко ставане и лягане. Копнееше да си тръгне. Както казват – прага на болката е различен при всички и точно от медицинските лица се очаква да го знаят.
– на сайта на болницата пише, че обучават майките как да се грижат за децата си. позната ми каза, че го правят дори това да ти е второ дете. Изобщо не е вярно. Нито на мен, нито на другите две майки. Търсиш ги и питаш за всичко със свито сърце или се оправяш криво-ляво.
– мусеха се, че съм искала шишето с млякото и съм говорела по мобилния, а после същата тази лекарка изгори онова бебе. Ами ще искам шише – като постоянно е гладна и не успява да суче ефективно! Не свършиха работа с това хранене и сукане.
– от раждането много ме болеше – трябваше да прося под намусените им погледи обезболяващи, които се полагаха по веднъж на денонощие. но пък може би заради кърменето да не е можело по-често…
– в стаята пускаха външни хора без престилки, само с калцуни – сякаш си пазеха пода чист, а не бебета здрави. иначе бяха много чувствителни къде ми стоели нещата. що народ се извървя на посещение при другите майки в стаята! никой не се съобразява спиш ли, с извадена гърда да кърмиш ли си, здрави ли са или са болни хората, които идваха на посещение.
Всичко това щяха да се бели кахъри и да се благодаря на късмета си да родя там, ако не беше струвало 1200 лв това раждане с престоя там. И следващия път няма да е там – особено след случките с двете изгорени бебета.
За съжаление често българите не могат или не знаят как да дават, дори след като получат.
Дами,
прочетох част от коментарите ви и повярвайте, искрено съчувствам и съм преживяла своите моменти в родилното. Според мен обаче, проблемът е много по-дълбоко, отколкото предолагаме. Да, факт е, че такова поведение е недопустимо! Но задавате ли си въпроса, защо се сучват тези неща? Питате ли се, какво ги провокира да го правят? Мислите ли, че просто така им харесва? Не смятате ли, че същината на проблема е в това, че повечето от тези хора работят в пълна мизерия, с неадекватно заплащане и в ужасни условия? Всички ние се чувстваме жертви, за това,че сме лежали седмица в болница, в която стените са мухлжсали, прозорците изпочупени, леглата са на по 30 години, персоналът е винаги сърдит и неотзивчив… А те? Те са там всеки ден! Те са принудени да понасят всичко това, защото обичат професията си или защото трябва да преживяват. Не защитавам никого. Смятам, че щом си се заклел да спасяваш човешки животи, ти наистина си осъзнавал, че се обричаш на наистина благородна кауза и трябва да даваш всичко от себе си всеки ден, тогава не е редно такова поведение. Защо, когато отидеш в частна болница всичко е от друго измерение? Това с акуяерката Емилия е просто поредния повод за обществено недоволство и точно след месец, вече никой няма да си спомня за нея. И така до следващия случай. Хора, запомнете “Рибата винаги се вмирисва откъм главата”!!! Надявам се да не преинъчавате мнението ми, а да е опитате да вникнете в това, което се опитвам да кажа.И най-сетне да се осъзнаем като гражданското общество, което има силата и волята да промени нещата!
За жалост и аз имам една такава история . Поради това, че съм си патила, била съм отхвърляна и оплювана, няма да кажа от какво съм болна, но поради тази болест, която можех да скрия, но не исках да заплашвам ничие здраве, бях настанена в изолатора на Окръжна болница София. Родих бързо и сравнително безболезнено. Благодарна съм на д-р Жекова, която спомогна за това! По време на раждането ме оставиха за секунда сама, достатъчно за да дойде една санитарка и да ми каже, нека ме боли щом не съм си платила. Същото, но доста по-емоционално е било обяснено на майка ми и мъжа ми, които чакаха пред оттделенивто. И двамата са били пред припадък след тези думи. Бях с доста силно кървене и не можех дори да се изправя в леглото (в последствие дори се наложи преливане на кръв). Цял ден нямах никаква информация за детенцето ми! Никой не дойде да ми каже каквото и да. Доктори и сестри идваха да ме следят на всеки 10 мин, но неонатолози – НЕ! Исках да кърмя, но ми заявиха, че не искат да поемат този риск да заразя детето си, а чрез кърмата това е невъзможно. Поискаха бележка от лекуващия ме лекар – доцент и завеждащ отделение. Като им я дадох отговорът беше “Добре, можеш да кърмиш, но в изолатора не водим бебета. Теб също бе можем да те вкараме при него, така че остава да кърмиш на средата на коридора” ???????? На следващият ден с 3000 зора станах и в 11:00 звъня да питам за информация. Като го видях ревнах като малко дете! Едно прекрасно създание, което виждах за по 1 мин на ден на средата на коридора!!!!!!!! Поисках веднъж да го видя за втори път през деня – бях насметена. Крещяха ми и ме обиждаха както си знаят. Вървях и ревях! Ревях постоянно. Имах 2 негови снимчици на телефона и ревях и ги целувах. Не ми показаха нищо от това, което ми беше обещано. А в другите стаи чувах как ги съветват за кърменето. Гледах как им носят децата, а моето не, защото СЪМ БОЛНА! Рева и сега. Такъв белег ми остана, че не знам дали някога въобще ще го преживея. Кърмата ми секна, ходих и на ехограф. Докторът каза, че съм буквално празна! Да, детенцето ми е живо и здраво, но защо трябваше това да се случва. Има още много, повярвайте ми. Сега съжалявам, че тогава не предприех нищо…….
Валентина, не се срамувай от каквато болест и да си болна. Болестта не те определя КАКВА си или КОЯ си, нито КАКЪВ човек си, болестта определя просто от какво си болна и нищо повече. Няма никакво значение от какво си болна и защо си болна – никой няма право да се отнася така с ЧОВЕК – болен или здрав. Недей да позволяваш на никой и при никакви обстоятелства да ти натяква, да те отхвърля или да те неглижира заради болестта ти, защото болестта е нещо, което може и се случва на всеки. За жалост в България отношението на голяма част от общността към болестта е средновековно, а отношението към определени болести – още по-зле, за това е разбираемо, че се предпазваш. За щастие – не всички сме така. Вярвам, че колкото повече се говори, толкова повече нещата ще отиват на по-добре. Успех за напред!
Прочетох абсолютно всички коментари, не знам какво да напиша. Благодарих на господ най малко 100 пъти, че родих дъщеря си в чужбина. Беше страхотно изживяване за мен, без упойка, без екип , без стрес, само с едно младо момиче, със сигурност по младо от мен (аз родих на 36) , без да ме докосва, само ме наставляваше.
После я сложи на гърдата ми, нагласи я , и каза че млякото само ще тръгне.
Бях три дни в болницата, детето беше денонощно с мен , взимаха я само да я изкъпят или претеглят.
Така и трябва да е.
И аз като наскоро родила искам да споделя моята история.Не мога кажа , че е от трагичните , но и моите впечатления изцяло за родилното отделение в гр.Търговище не са никак блестящи.Наистина в момента е един от най – натоварените болници в региона и хора почти от цялата област раждат там , но това не оправдава отношението към родилките. Бременните и родилките са най – уязвимите жени , които вместо да изчакат с вълнение бебето си , се подлагат на психически тормоз дори и от санитарките.Санитарки , които са с най – голямо самочувствие и лошо отношение към родилките.
Когато ми се спукаха водите в 1 часа през нощта ,бях в патологичното отделение под наблюдение.След като ме прегледа лекаря и установи нужното разкритие за преместване в родилното отделение , санитарката започна да ми крещи като луда защо не съм си държала водите , а навсякъде са се сплъоскали и трябвало да изчисти.Аз се извинявах , и толкова много се срамувах защото без гащи с лигнин в ръката трябваше да извървя целия коридор.Ако имаше как щях да взема и да изчистя.След това , въпреки с изтекли води и силни контракции трябваше да си сортирам багажа , понеже това което позволяват в паталогичното отделение в родилното не се допуска, и да нося тежка чанта , да държа лигнина да не се сплоскат водите и да извървя около 100 м така до отделението, като санитарката стои на главата ми и ме гледа с презрение.В предродилното пак ти се карат ако повръщаш , гледат те като най – гадното същество по време на контракциите.А по едно време тази същата санитарка идва и ми държи ръката дава ми вода, телефона и започна да ми говори мило.После научих , че наште са пристигнали и са и дали 15 лв.И какво целия този ужас за 15 лв ли изтърпях? Защо трябва постоянно нещо да се дава за да получиш човешко отношение?
В предродилното бяхме две жени , докато ние имахме контракции , едната акушерка се опитваше да спи и ако пъшкахме се обръщаше нервно в легното и ни гледаше с презрение.На изписването също не попаднах на най – приветливите акушерки.В стаята за приготвяне докато преобличаха бебето , то започна да хълца , акушерката започна да ми се кара че съм му напълнила коремчето , че ако се задави “няма да можеш да стигнеш дори и до спешното”Уплаших се,Тръшнаха вратата въпреки че не бях готова с преобличането и излязоха с бебето.Колкото повече мълчах , толкова по – лошо се държаха.
Дотук с лошата част.Относно лекаря , който водеше раждането наистина попаднах на един от най – добрите.Много ми помогна , почистваше с вода лицето ми , говореше много мило и самото раждане мина много добре.Наистина целия лекарски екип е много добър и са добри специалисти.Има и мнго добри акушерки , които посточнно са усмихнати и любезни , но за мой късмет не попаднах на тях.
А защо трябва да е на късмет? Защо всички не вземат за пример положителните , а някои се правят на ненадменни , и трябва да си на някой познат или да дадеш някой лев за да получиш човешко отношение?
Русе 2003 АГ
Родих сина си нормално. Слава Богу раждането беше леко. Но въпреи всички истории, които бях чувала и позиивние мисли, които се стараех да генерирам в съзнанието си през цялата бременост, все пак и мен не ме подмина негативизма на част от персоала. Първото ми стъписване беше, когато в 7,00 сутринта, след като дойде новата смяна, една млада акушерка дойде усмихната, аз също ѝ се усмихнах, но думите, които тя процеди през захилените си устни направо ме шашардисаха: “Хилиш се а? Ей сега като ти ръгнат системата и ще ти замръзне усмивката!” Защо е тази злоба, зачудих се, та аз правя няй-нормалното, което е генетчно заложено в природата на всяко живо същество- раждам. Нима е лошо да се усмихваш?-попитах. Отговор- “Ей сега ще видиш!” Отново благодаря на Господ, че се отървах бързо и леко и ни държаха по-малко от 48 часа, дори искаха без БЦЖ ваксина да ни изпишат, но след намесата на личния ми лкар, това не е случи. Когато отивах да си взема документитите за изписването дежурната лекарка ме изпрати със следната заръка: “Виждам,че бебето не суче добре, вие ще минете на изкуствено хранене!” Казах ѝ: “Ще видим” и ѝ теглих мислено една сочна попържня. За сведение в следващия месец синът ми нададе с повече от килограм само на кърма!!! До кога ще търпим подобно отношение? До кога ще допускаме да бъдем малтретирани, ние и децата ни, от садистично извратени мозъци, които са сърдити на цялата ситема? Това ще се случва докато ние го допускаме!
Искам тук да разкажа историята на моето раждане. Не че го помня, разбира се, но майка ми ми е разказвала.
Раждането на брат ми е минало леко, за това майка ми хич не е била притеснена за мен. Влязла е в болница, защото терминът ми е дошъл и заминал, а аз съм си седяла кротко, не искайки да излизам. Майка ми е била спокойна, четяла си е списанието “Космос” и се е въртяла по коридорите. Надушил отнякъде миризмата на дроб-сърма, отишла е и даже са й дали 2 порции. Прекарвала си е добре, като в почивна станция, само където е била в Тина Киркова и то по Тошово време. Следобеда, докато е дочитала списанието, при нея е дошъл доктора, който й го поискал, а майка ми – отказала да му го даде. “Нали ще раждаш”, казал и той, а тя отговорила, че няма още да ражда. “Ей сега ще видим”, казал той, казал й, че иска да я прегледа … бръкнал от долу и й спукал мехура! Водите й изтекли. Почнали контракции и майка ми завила от болка, а докторът й гепил списанието и й казал “Е нали ти казах, че ще раждаш”. После всичко минало добре, само че когато съм се родила, никой не ме е показал на майка ми. Тя успяла само за секунда да ме мерне и после ме отнесли. Тя стояла в стаята часове наред, но никой не ме донесъл за кърмене, никой нищо не й казал. При следващият час за кърмене – пак нищо. Родена съм към 16.30ч, а вече минавало 22.00ч, когато майка ми се развикала на някаква акушерка, че иска да си види бебето. Отговорът бил, че с бебето има проблем, но какъв – не казала. Майка ми изчакала тя да се махне, станала и хукнала по коридорите. Стигнала до отделението, където били бебетата, намерила ме. Нито съм била в кувьоз, нито имало неща специално около мен – бебе както бебе. Акушерките и санитарките я хванали и насилствено я извели от там (до колкото познавам майка ми – не им е било хич лесно, но явно са били в численост доста народ). Бебетата са били без надзор – те са разбрали, че майка ми е там по кървавата диря по пода… На сутринта отново аз не съм била донесена. В 10.00ч когато докторът е минал на визитация, майка ми се развикала, че иска да знае какво се случва с мен. Докторът казал, че по документи бебето няма никакви проблеми и няма причина да не съм донесена… Когато майка ми най-сетне ме гушнала (лекарят разпоредил да бъда донесена) тя ме разповила за да ме види и забелязала червено отекло петно на външната страна на глезена ми. Когато попитала от какво е, й казали “Ами бебето сигурно си е протрило кожата, като си е търкало краката” … Майка ми им казала, че не е виждала бебе на един ден да си търка краката преплетени, за да успее да си направи рана от ВЪНШНАТА страна на глезена …. но така или иначе не е разбрала от какво е. После … Ами после се е оказало, че аз съм със стафилококова инфекция. Накратко – майка ми и аз влизаме в болница, където тя се среща отново с почти всички родилки от родилното. Всички деца са били със стафилококова. От мръсотията в болницата аз съм получила диария, но некомпетентен лекар ми е лепнал диагноза … забравих какво, но нещо силно заразно (което не съм имала) и са ми вкарали в инфекциозното, ПРЕДИ да излязат кръвните резултати! Когато резултатите излизат, майка ми поискала аз да бъда изкарана от там. А знаете ли какво са й казали: “Ами НЕ МОЖЕ! То вече е контактно!”. В инфекциозното майка ми нямало къде да спи, спали са с други майки в мазето на болницата, върху някакви мръсни дюшеци, баща ми й е носил храна. Майка ми не е искала да се прибере в къщи, въпреки, че лекарите са й го препоръчали, казали са й “Иди си у дома, момиче, то това бебе ще умре, независимо дали си тука или не – не можеш да помогнеш”. Майка ми останала там, гледала как всеки ден изкарват от инфекциозното мънички “вързопчета” с покрити главички, гледала е аз, как от нормално бебе, роден 3.6 кг се стопявам на под 2кг… И в един момент й кипнало, подписала документите за моето изписване и казала на докторите, че си отиваме двете у дома. Казали й “Това бебе ще умре в ръцете ви и само вие ще сте отговорна за това”. Майка ми не ги послушала. За което съм й много благодарна, защото ако не беше проявила толкова смелост и кураж, сигурно нямаше да съм тук и да пиша този пост. Когато сме се прибрали в къщи диарията ми спряла за два дни, след една седмица вече съм се чувствала добре…
Ами това е. Няма да разказвам за хлебарките, няма да разказвам за липсата на обезболяващи и за всички други гадости, които за жалост ги приемаме за даденост, за нещо нормално, а НЕ СА!
Искам само да кажа, че аз деца нямам … и по всяка вероятност няма и да имам. Или поне не в България. И ако все пак реша да имам, ще родя на поляната или в къщи, но никога в БГ болница! Винаги съм го знаела, но сега, след като изгледах клипчето с акушерката се уверих, че решението ми е правилно. Още преди да видя побоя над бебето, първата ми реакция беше “Ама това е ужасно”… Видяхте ли стаята? Видяхте ли в какво вашите бебета прекарват първите дни от живота си? Та това е КИЛЕР! В такъв долап бих си държала само прането, там и котка не бих завряла, камо ли дете!
Кое точно налага бебетата да бъдат отделяни от майките си? Кое точно налага бащата да не може да присъства на раждането на детето си? КОЕ? – питам аз. И отговорът е: нищо!!! Тези бебета нито бяха наблюдавани, нито обгрижени … нищо! Това, бебетата да се отделят от майката и бащата да не се допуска до родилното (или родителите на родилката, ако няма татко наоколо) служи единствено за непрозрачност и корупция и е белег на една нереформирана, корумпирана, нехуманна и ригидна система!
Надявах се, сега, с навлизането на частните болници това да се промени! Надявах се, че ще влязат добри практики от чужбина, но не – и в частна болница условията, макар и по-чистички – са точно толкова нехуманни! Защо? Защото ги пренасяме от едно време. Моя близка роди преди година в частна болница, където плати за ВИП – самостоятелна стая, екстри. И пак го имаше: бебето не беше при нея … (няма реално разумен довод за това – раждането беше нормално, нямаше усложнения), а когато си го поиска, понеже имаше посещение, пак се размрънкаха „Ама сега ли баш…“ и всякакви подобни! Значи, ако аз отида да си купя баничка и продавачката ми кажа „Ама баш сега ли“ какво ще направя: ще кажа, че съм клиент и че тя трябва да ме обслужи, а ако не иска – ще си купя баничка другаде. Смятам, че и със здравната система трябва да е така. Ние сме клиенти, не сме стока. И имаме право да изискваме не само“нормално“ отношение, а да изискваме ДОБРО отношение. И не да се радваме, ако не сме били тормозени и малтретирани, а да знаем, че това ни се полага по право – да бъдем обгрижени и да знаем какво се случва с нас и децата ни!
Ужаса на раждане в болница в БГ или в чужбина не съм преживяла, слава на Бога! Живея в САЩ от няколко години и имах щастието да избирам. Избрах да родя у дома без медикаменти и с професионална помощ от две акушерки, които пристигнаха 1 час преди да се появи бебето. Прекрасен ден: закуска, разходка, чистене из къщи (с почивки за контракциите), следобедна дрямка и после малко екшън, и готово. Беше най-невероятното преживяване!!! Иначе по наши критерии си бях “стара пърескиня” на 38, но всичко беше нормално и от тогава се чувствам свръхжена, ако това го мога, значи нищо друго не може да ми се опре. Никой не ме е проерявал и стресирал за разкритие, бебето не е напускало спалнята ми, взех си набързо душ след като излезе и плацентата и се гушнахме, закърмихме и заспахме.
Не пиша това за да дразня, обичам безкрайно родината си, но мразя държавата и системата… Защо не може и в БГ жените да имат ИЗБОР да запазят достойнството си в един от най-важните моменти от живота си (и този на децата ни)? В САЩ проблемът е съсвем друг и много комерсиален – за удобство и без причина над 30% от жените раздат с планирано секцио. Медикаменти им се пробутват като на Капълъ Чаршия – настойчиво.
И аз съм ужасно травмирана от спонтанен аборт и 2 раждания в БГ (2004, 2006, 2009)… Още сънувам кошмари… Знаех си, че Емилия Ковачева не е единичен случай, а нечовешкото отношение е практика в държавните ни болници… Навремето писах жалба до завеждащия (два месеца след първото ми раждане), но сега вече нямам сили да си спомням отново всички ужаси, разтрепервам се…
Майчин дом – миналата година. Голям скандал ми вдигнаха в реанимацията, че се налагало да ми сменят катетъра. Аз им обясних, че хирурга ми е казал да пия вода често за да изхвърля упойката и сестрата ми махна катетъра…Спрях да пия вода и отидох до тоалетна чак след 2 часа след като дойде рехабилитаторката и ни раздвижи. Но си беше унизително няма спор.