За културните ценности, които никой не помни
Днес, в пространен, писмен вид ми беше обяснено как, видите ли, след настъпване на демокрацията, държавата била изпаднала в културен колапс и навсякъде властвала чалгата, лошото възпитание и обезценяването на истинските културни придобивки. Това бил, също така, един процес, причинен от политическата неразбория и абдикацията на държавата от развитието на културата след и в контраст с времето от преди 1989.
Аз, уви, имам други спомени и отчитайки феноменално късата памет на българския гражданин, искам да отбележа няколко неща:
1. Чалга в България имаше. Тя беше сръбска и беше забранена. Слушаше се на касетки, които се носеха от Югославия или се купуваха на черно от Битака.
2. Държавата не подкрепяше артистите и хората на изкуството според изкуството, а според това до каква степен те можеха да обслужат режима. Затова скулпторите и художниците, които изпълняваха поръчки за партизански ансамбли бяха възнаградени с жилища и солидни заплати, а майка ми, която беше прима балерина, живя със семейството си на свободен наем 13 години, докато не й отпуснаха панелка, защото дъщерята на тогавашния министър беше решила да става балерина.
3. Силикон и ламе нямаше, защото … НЯМАШЕ. Имаше сиви, грозни дрехи – за деца и възрастни. Да намериш розова рокличка на сини цветя за дете беше невъзможно, камо ли да се изтипосаш с Долче и Габана някъде.
4. Българските филмови продукции третираха предимно битови драми и комедии, свързани с живота в кооперация, прокарване на парно, отглеждане на прасе в блока и други весели, простовати истории. Задълбочени сюжети за вътрешния свят на човека на изкуството и неговата крехка природа аз поне не помня.
5. Стремежът да се чете висока литература, да се слуша класическа музика и да се философства, бяха заклеймявани като безделничество, буржоазия и излишество.
6. Човекът на изкуството нямаше никакъв специален статут. Специален статут имаха плочкаджиите, водопроводчиците и всички работници, които работеха часпром и се посрещаха от българската домакиня с баница, ракия, шоколадови бонбони и ефирно бельо. Работникът в завода или на полета беше въздигнат в култ, неговото чело беше високо, а погледът – ведър.
7. Никъде и по никакъв повод нямаше достъп до информация за западните културни течения. Всичко, което се разбираше, се процеждаше до родината посредством хора, пътуващи в чужбина и докато навън се случваха културни революции, тук Лили Иванова караше валяк по софийските улици.
8. Хачо Бояджиев
И когато си зададете въпроса “Защо, аджеба, народът така простовато го дава?”, да знаете, че не е от демокрацията.
Не е.
Напълно вярно! И ще допълня, като цитирам Тони Филипов: “Народ, на който му е къса паметта, му е дълъг прехода!”..Нищо не е отсега, ама бързо забравят..
Изключително едностранчиво и крайно мнение!
Абсолютно точно. Плюс това, че главите на всички бяха натискани надолу, за да не си помислят аджеба, че може да има и друго освен сивото квадратче, начертано от партията за техния живот. Сега, па макар и хилав, има шанс за развитие. И това много дразни тези, които не могат, или адски много ги мързи, да го (с)хванат.
Наистина тоталитарният режим е нанесъл много тежки изкривявания на българското общество (по-мързеливи, по-прости, по-недоверчиви, по-лъжливи и пр.), но той не е причина 25 години след режима българското общество да е тежко психично болно, а всяко следващо поколение да са по-големи болкуци.
mnogo kraino ednostran4ivo i prednamereno, mnogo plitko motivirano
Абсолютно точно! За съжаление българинът има услужващо къса памет и я предава на наследниците си. В днешно време съм принуден да споря с деца на по 24-25 години за това “колко хубаво било през комунизма”. Някой им е напълнил главите с талаш и те вярват.
Аз бях на 7 когато падна комунизма. Когато тръгна да споря с комунист, те ми казват, какво помниш ти, човек не помни на тая възраст. Доказано е, че човек има съзнателна памет от тригодишна възраст. От комунизма помня следното – имаше режим на тока, на море ходихме на едни пробити бунгала със стара Шкода заредена с провизии за две седмици, за цялото море успявахме да идем на ресторант точно веднъж, което беше апогея на почивката, банани имаше само за чужденците, дрехи сиви и скучни както казва авторката, празни витрини, месо се ядеше по празнични поводи. Нека някой изнамери снимка на меню от столова, да се види какво се ядеше.
Колкото до чалгата, за мен чалгата е състояние на духа, не е само стил музика. На мен чалгата не ми пречи понеже в моя живот я няма. Най-върлите противници на чалгата са именно чалгаджиите. Както казва един познат, докато има овце, ще има и пуловери, та им докато има почва за тая култура, тя ще си вирее.
Забравих да допълня и че авторката е права и по точка 6. Инженера взима 180 лева, шофьора 220 и краде нафта за 500, нормално е тия хора да се борят за комунизъм. В момента работя към чуждестранна компания (инженер съм) и взимам средно около 5 пъти над шофьора. В българските строителни фирми, заплатата ми ще е почти равна на шофьорската. Ето затова предпочитам европейски ценности и западна култура. За комунистолюбещите остава единствената им цел в живота – нелегална емиграция към Великобритания.
Ще отговоря на написаното, макар да съм върл антикомунист…
1. Не беше забранено стръбското, а западното…Лепа Брена даже дойде на концерт. Но заедно с това дойде и Тина Търнър, Ирапшън, Супермакс…..
2. Държавата подкрепяше артистите и хората на изкуството – избирателно, но ги подкрепяше. Точно затова имахме и Невена Коканова, и Георги Парцалев, и Климент Денчев, Искра Радева, Жоржета Чакърова….и да, Георги Джагаров беше комунист, но ни остави “Земя като една човешка длан”…
3. “Крадецът на праскови”, “Лавина”, “Дръво без корен”, “Козият рог” и “Време разделно” някак си не се вписват в описанието “прасе в апартамента и прокарване на парно”. Още повече, че “Топло” и сега е актуален филм, а играта на артистите е брутална, а не като смешните напъни в “7 часа разлика” !!
4. Долче и Гадана тогава също нямаше…не само в България….защото НЯМАШЕ
5. Да се чете Достоевски и Толстой, Хемингуей и Селиджър беше съвсем актуално, а обширните обсъждания по купони / Фейсбукнемаше, немаше ни GSM- и, ни интернет/ съвсем не бяха забранени. В момента силно се съмнявам, че и 2 човека от 50 знаят кой е Джером К Джером или Бердяев
6. Хората се интересуваха и въпреки забраните. Културата не беше забранена и макар да не можехме да гледаме TV1000, имаше Радио Свободна Европа, което се ловеше и с ВЕФ…. и го слушаха всички. Когато Лили Иванова караше валяк по софийските улици, Орнела Ванони караше колело по италианските, така че всеки измисляше нещо…Плочкаджиите и сега са със специален статут, а лекарите – с 400 лв заплата…
7-8. По времето на Хачо Бояджиев Климетн Денчев рисуваше за Лека нощ, деца и гледахме Таралежите се раждат без бодли…Интересно с какво възпитаваме децата си в момента….
Искам да бъда разбран правилно – аз мразя комунизма и не изпитвам никаква носталгия по миналото му. Но да се демонизира всичко от оная България е неточно, едностранчиво и тенденциозно. Да, нямахме достъп до западните “благинки”, нямахме лъскави дрешки и Долче, но знаехме наизуст Хамлет и Вазов, уважавахме родителите и учителите си и бяхме грамотни.
Какво сме сега е повече от очевидно
Дами и господа , какви са тези хейтърски коментари ? Как искате да знаем за комунизма като никъде не се говори за него освен на масата ? Аз съм на 25 и го изпуснах ( за добро или за лошо не се знае ) от нещата които слушам за него , имало е и добри страни (макар и малко) , а за сегашното положение какво да кажа ?!?!? Просто ужас !!!! Защо все следваме някого ? Кумунизма – руснаците , Капитализма – американците !! Тук е България и чуждите системи не работят , трябва да си направим наша !!! И съм сигурен че и това време ще дойде . Следващите поколения може да са по простовати , но са и по освободени от страх , от робство и от политическа простотия !
Всички казвате ” този българина има къса памет ” и куп други глупости . Вие не сте ли българи ?!?!? Не сте ли част от нас ? Като сте толкова вежи и знаещи , защо не спомогнете да се научим и ние невежите ? Защо вместо този скапан турски език в училище не сложите образователни часове по комунизъм и социализъм ? Та и ние малко да се понаучим на нещо.
П.С
За точка 6 , да кофти е че хората на изкуството са нямали желания от тях статус , но кое е по необходимо балерина или плочки в банята и кухнята ? ( да не говорим за водопровода …)
В този контекст,горещо препоръчвам и трите части за чалгата от Мартин Карбовски!!!!
Даааа,определено не е от демокрацията-и определено е от един (лично аз непрекъснато се чудя от какъв и от къде?) определен манталитет!
до Светлин Христов,
с две думи искаш да кажеш, че демокрацията е виновна и че си искаш комунизма, нали така?
Ако имате предвид господин Светлозар Христов, вероятно той самият има предвид, че не е съумял в условия на демокрация да научи децата си на Хамлет и Вазов, нито да ги в паметта си.
Апропо, това беше много интересен пример, защото аз, макар и завършила езикова гимназия, не познавах човек, който хей тъй да знае Хамлет наизуст. За сметка на това, дъщеря ми знае част от Хамлет. На десет е и се вълнува като изговаря думите. Но си беше зор да я накарам да го научи. Доста се оплакваше. Не сме ние демократи за пример
Само да отбележа, сръбската музика от бивша Югославия не е ЧАЛГА. Моля правете разлика от сръбска фолк музика с преобладаващ акомпанимент на акордеон и след 1989 г. чалга в България с взаемки почече от турски маанета и ромски кючеци!!! Истинския сръбски фолк е повече с поп звучене и баладичен, а българските ментета освен от там, взаимстваха малко и от Гърция, но главно от турци и роми.
Погрешно е да се сравняват мазните кючеци с чудесните сръбски фолк изпълнения. И да има крадени песни от Сърбия (българина понеже го мързи да мисли обича като циганите да краде), и те се водят поп-фолк, не чалга. Ако някой не може да прави разлика си е негов проблем. Да попрочете малко, да се поинтересува, не да слага различи стилове под общ знаменател.
Както правят от западна Европа хората и понеже българските цигани са популрни там и те мислят българина за мургав и крадлив. Е не,че българина е много по-различен от циганина де. Пак е гадна семка – алчна, злобна и зависима.